— Със сигурност всички те грешат, сир — каза Махони. — Експертите правят състояние от мрачни прогнози, а не от добри новини.

— Няма грешка. Освен може би моя. Просто пренебрегвах това, което стоеше пред мен.

— Но… Не виждам как може да е така.

Малко стреснат, Махони изгълта питието си и се протегна за гарафата, за да допълни чашите им. Беше празна. Той стана и отиде до бюфета, за да вземе друга гарафа със скоч, после промени мнението си, като видя стъкленица със стрег. Вдигна я.

— Може би имаме нужда от нещо по-силно, шефе — предложи той.

Лицето на Императора побеля от гняв.

— Какво прави това тук? — излая той. — Вече не го пия.

Разтревожен, Махони наблюдаваше как гневът се усилва.

— По дяволите — изсъска Императорът. — Казах на Блейк, че не желая този дракх в близост до мен.

После се усети и направи вял опит да се усмихне.

— Съжалявам — извини се. — Дреболиите ме изкарват от равновесие тези дни.

Махони просто кимна и се върна на мястото си с гарафа скоч. Какво, по дяволите, ставаше тук? Откъде внезапната омраза към нещо толкова дребно? За първи път Махони почувства, че се намира в присъствието на непознат. Опасен непознат.

Императорът продължи, сякаш нищо необичайно не се беше случило, докато Махони допълваше чашите със скоч.

— Когато Таанските войни приключиха — каза Императорът, — дългът, който бяхме натрупали, беше зашеметяващ. Но аз имах твърд и добър план, за да го изплатя, без да причиня твърде много неудобства. За съжаление…

Нямаше нужда да довършва. Махони знаеше много добре, че Императорът така и не беше получил възможност да задвижи този план.

— Все още можех да се справя — изтъкна Императорът, — ако не беше Тайният съвет. Господи, как са харчили само! И то за неща, които не си заслужават. Не са сторили нищичко, за да върнат кредитите в хазната или дори да предизивикат малък икономически разцвет.

Императорът се облегна назад в стола си и вдигна краката си на бюрото.

— Дългът от войната с таанците — продължи — сега е равен на една десета от настоящия ни дефицит. Предполагам, че този дефицит — при сегашното внимателно харчене — ще се удвои след една И-година.

Махони не беше човек на парите. Те не го вълнуваха. Големите количества дори обиждаха чувството му за морал. И определено не ги разбираше. Но точно това му беше ясно.

— Проблемите на Империята достигнаха критична маса преди четири години, по време на управлението на Тайния съвет — заяви Императорът. — По това време пораженията от липсата на АМ2 станаха невъзвратими. Хвърлиха всичко в безумен танц. Огромен вихър, който ни засмуква в дупката. И всеки път, когато нечия икономика се разпада и потъва, тя придърпва и друга след себе си. Сега бъркотията е придобила своя собствена логика и закони. Освен ако не взема драстични мерки — наистина бързо, — дори и най-здравите части на Империята ми ще бъдат засмукани навътре.

Императорът пресуши чашата си, тресна я в бюрото и обърна страшните си очи към Махони. Лек проблясък… и те продължиха да се движат.

Махони внезапно изпита усещането, че му се разиграва постановка. Фактите на Императора бяха твърде точни. Твърде убедителни: хикс по игрек непременно трябва да означава това, което ще ти бъде казано след малко.

— Не само икономиката се срива — продължи Императорът, — но и лично аз съм затруднен. Почти разорен съм. Както знаеш, Йън, в миналото съм използвал част от личните си ресурси, за да помогна на Империята в тежки времена. Но Тайният съвет ги разграби заедно с всичко останало. Сега дори не можем да се опрем на моите пари.

— Какво възнамерявате да правите, сир? — попита Махони. Тонът му беше неутрален.

— Трябва да събера всички, Йън — каза Императорът. — Навсякъде из Империята има хиляди водачи, които действат по хиляди различни начини.

Той небрежно напълни чашата си и отпи.

— Така че за начало ни трябва уеднаквяване. Второ и по-важно — трябва да сложим край на всички конфликти. Виж какво се случва в Алтайския куп например. Нашият добър и компетентен приятел, посланик Стен, се побърква заради неприятностите, които му създават тези същества. Такива нестабилни региони доведоха до Таанската катастрофа.

Вечният император поклати глава.

— Ще ти кажа, Йън. Единственият изход, който виждам, е всички да минат под едно управление. И от своята позиция преценявам, че аз трябва да бъда този водач. Искам да премахна посредниците, Йън. Оттук нататък искам само аз да командвам парада.

Той сви рамене.

— Или можем просто да се предадем и да си отидем вкъщи. За съжаление, нямаме друг дом, където да отидем.

— Как се вписвам аз, сир? — попита Махони.

— Възлагам ти да ръководиш цялото представление — каза Императорът. — Да оглавиш моя план за възстановяване.

— И какъв е той, ваше величество?

— Моите лакеи ще обявят първата фаза от плана ми в парламента следващата седмица. Ще направя еднократно предложение към всички провинции. Ще ги насърча да предадат независимото си управление. Ще им предоставя шанс да станат доминиони — на моята Империя.

— Извинете ме, сир — обади се Махони, — но защо биха се съгласили на подобно нещо? Защо биха се отказали от властта си? Както сте ми казвали сам, това е противоестествено за повечето същества.