— Алекс.

— Да, момко.

— Когато вземеш своите два, ще подхванем въздушните подбудители.

— Да, капитане. Искате ли малко инцидентна информация?

— Не… да.

— Донесъл съм си малкия предавател с мен. Онзи, който е свързан с джаджата за бляскавия пищов, който бяхме оставили.

Стен се замисли… О! Алекс говореше за детектора, свързан с изкусно украсения пистолет, който бяха намерили в закусвалнията.

— Говори.

— Както каза, скапаният Камамбер го държи.

Копеле, помисли си Стен. И така. Както и беше смятал, цялата „тълпа“ беше създадена, изградена и мотивирана. И който и да ръководеше тази операция, беше свързан и с малко частен тероризъм. И вярваше достатъчно фанатично, дори това да не беше потвърдено от разузнавателните данни, за да изпрати самоубиец да се взриви и убие стотици имперски гвардейци.

— Получаваш го, Алекс. Не губи този сигнал.

— Сметнах, че ще го кажете, шефе. И се надявах да сте впечатлен и да добавите, че ми дължите услуга затуй, че съм тъй самопожертвователен. Излизам оттук и ще следя от комуникационния център. Алекс, край.

— Синд? — Стен вдигна ръка към комуникационния микрофон.

— Чух — каза тя и се обърна към снайперисткия си отряд. — Тук е Снайпер Шест Истински. Делта е отрицателен. Повтарям, Делта е отрицателна цел. Край.

Тази цел — това същество, което Стен беше съгледал отвъд тълпата и беше предположил, че е тайният ръководител, носеше откраднатия пистолет. Колкото и да му се искаше да свали Делта сега, целта трябваше да бъде поразена по-късно.

— Ето ги, идват. Неизвестно отделение, идентифицирайте се.

— Съжалявам. Главно централно.

Стен завъртя бинокъла си. Наистина към портите се придвижваше група от хора.

Препъваха се, по-скоро. Стен даде заповед.

Възбуждащ газ изсъска от проекторите над стените на посолството. Много тънка струя, а и газът беше разреден десет към едно. Беше оцветен в жълто и щеше да изцапа всеки, когото докоснеше. Това беше за в случай, че Стен или някой друг трябваше да идентифицира размирниците по-късно, тъй като багрилото се отмиваше след поне седем къпания.

Този газ беше използван не само за да всее смут, но и за да покаже, че могат да се случат и по-лоши неща.

Първата вълна се отдръпна, примигвайки объркано. После вече жълтеникавите размирници се спуснаха напред. Този път размахваха ножове, импровизирани копия и запалителни бомби.

Стен докосна едно от копчетата на панела пред себе си и бомбите, които той и Алекс бяха заложили, избухнаха. Всъщност бяха по-скоро силно компресирани пръскащи контейнери, а не бомби. Бяха маскирани като кофи за смет, основи на улични лампи и всичко друго, което би изглеждало нормално на улицата. Всяка бомба съдържаше поне двадесет литра лубрикант.

Стана трудно да се ходи по хлъзгавите улици около имперското посолство.

После екипите „Томкет“ нападнаха, като изскочиха от бързо отворилите се и затворили се изходни люкове на посолството.

Бяха екипи от по двойки, единият държеше уилигън и беше получил заповед да не го използва, освен ако екипът не бъдеше заклещен, а другият мъкнеше огромна раница с плячкосаното от склада. Лагери. Много лагери, сграбчени в шепа и разпръснати наоколо.

Капан от лагери.

„Томкет“.

Стана много трудно да си гневен бунтовник и да не си паднал на земята.

Тълпата се поколеба. Предните редици внезапно загубиха решителност, а задните искаха да разберат какво става напред и да се присъединят към грабенето, което би трябвало да започне след броени секунди.

Люковете на посолството се отвориха отново и две умиротворителни превозни средства, заедно с четирите други, които Стен беше модифицирал, изскочиха навън и откриха огън.

Всъщност вода.

Под умерено налягане. Дори не колкото на пожарникарски маркуч.

Първите няколко редици от тълпата решиха, че искат да се приберат вкъщи. Беше студено.

Стен щеше да им помогне. Втора вълна от гравилихтери излетя от посолството. Разнесоха се викове и хората се отдръпнаха от пътя на остриетата, които ги приближаваха, докато не осъзнаха, че гравилихтерите умишлено нападат три метра над земята.

Лихтерите не бяха предназначени да бъдат оръжие — те продължиха към барикадите, разположени на страничните улици. Блъснаха ги веднъж, завъртяха се обратно и блъснаха отново, натрупаните отломки и цивилните грависледове бяха избутани встрани. Сега улиците бях разчистени.