Лихтерите се обърнаха и ускориха към посолството. Нямаше жертви. Стен въздъхна облекчено — това беше най-опасната част от плана му, с най-голям шанс да доведе до жертви.

Тълпата се люшкаше в нерешителност.

Атаката на гравилихтерите беше хуманитарният жест на Стен, който да отвори път за отстъпление, когато следващата част на плана бъдеше осъществена. Той също искаше да си отиде у дома.

— Сега!

Й хората започнаха да умират.

Пръстите на Бор докоснаха изстрелващите механизми и ракетите излетяха от цевите. Бяха за еднократна употреба, но насочваната или дори недобре прицелената ракета не можеше да пропусне. И двете удариха в целите си: едната в горната част на небостъргача с копторите, другата в новата сграда.

Съществата, които нямаха намерение да се намесват в истинско физическо насилие, камо ли да рискуват живота си, имаха само секунда, за да примигнат, когато двете огнени дъги профучаха и ракетите избухнаха.

Ударните вълни се разнесоха навън… и други пръсти докоснаха спусъците.

Алфа… Браво… Чарли…

Подбудителите бяха мъртви, преди да успеят да видят как димът се кълби от леговищата на началниците им.

Тълпата замръзна.

А после вратите на посолството се отвориха.

Виковете и писъците утихнаха.

Последва пълна тишина.

След това се чу хрущене от ботуши, които стъпваха върху отломки.

Стен, ограден от двадесет гурки, излезе през вратата на посолството. Всички те бяха с кукрита, петдесетсантиметровите извити ножове, държани под ъгъл от четиридесет и пет градуса спрямо гърдите. В готовност.

Направиха десет крачки напред и спряха, без заповед.

Десет Бор, с насочени уилигъни, излязоха навън и се разпръснаха във ветрило, подсигурявайки фланговете. Те също спряха.

От тълпата се понесе шепот. Това бяха убийците. Тези малки кафяви мъже, които не взимаха пленници, мъже, които, както разказваха слуховете, убиваха и изяждаха собствените си деца, ако те не проявяваха достатъчно кръвожадност. Всички злословия, които най-добрите пропагандатори бяха разпространили за тези непалски воини, злословия, на които гурките не обръщаха внимание, сега произведоха обратен ефект. Тези мъже бяха дори по-ужасни, отколкото слуховете твърдяха. Те не бяха хора дори, а убийци, които се спускаха с дългите си ножове и не оставяха нищо освен кръв и тишина след себе си.

Отново без заповед Стен и гурките направиха една премерена крачка напред. После спряха.

Още една.

И още една.

След още пет крачки щяха да стигнат до отломките.

Тълпата побягна. Хората, решени преди мигове да опустошат посолството и да го разрушат до основи, се превърнаха в стадо уплашени създания, които искаха само да се измъкнат от опасността.

Виейки, пищейки, те се отдръпваха настрани, далече от смъртоносните ножове, и се разбягваха панически.

Стен и гурките не помръднаха.

Стен кимна едва доловимо и гурките, като един, се обърнаха на пета. С отмерена крачка се отправиха към посолството. Бор изчакаха гурките да се приберат, после вдигнаха оръжията и ги последваха.

Вратите се затвориха.

Стен се доближи до една стена, увери се, че никой не гледа, и се опря на нея. Доста близо, помисли си той.

Джемедар Лалбахадур Тапа дойде до него, застана мирно и отдаде чест.

Стен върна поздрава.

— Много добре.

— Не е много добре — отвърна гуркът. — Всеки може да уплаши овце. Или деца. Имперските гвардейци не са отмъстени.

Стен също стана сериозен.

— Тази вечер — обеща той. — Тази вечер или следващата нощ. И вече няма да играем детски игри. Нито с деца.

Всъщност минаха три нощи преди движещата се точка, маркираща издайническия пистолет, да спре.

Заповедта на Стен беше устна, не беше записана никъде и беше много кратка.

Двадесет гурки. Доброволци. Да са готови за специална мисия в 23,00 часа. Само ножове и пистолети. Войнишко облекло.

Алекс най-накрая повдигна вежди: Защо не фототропни камуфлажи?

— Не искам никой да се чуди за това по-късно — каза Стен отсечено. — Това е екзекуция, а не лично отмъщение.

Всички гурки се писаха доброволци, разбира се.

Осем Бор. Всички отлични пилоти. Четири гравилихтери с основно въоръжение.

Синд му каза, че всички искат да участват. Начело с нея, добави тя.

Стен не каза нищо за естеството на специалните задачи. Очевидно нямаше и нужда.

Войниците се събраха в 22,00. Отвън небето беше облачно, черни облаци се стрелкаха пред лицата на четирите луни, които се виждаха в момента.