Тихо шумолене и парфюмираната топлина на Синд.

— Добре съм — каза той.

— Разбира се. Редовно намирам напълно здрави и щастливи хора, коленичили в банята, които се давят и повръщат.

— Ще се оправя… след минута.

— Знам. Сега недей да спориш, приятелче. Или ще си имаш неприятности.

Тя го вдигна, съблече го и го бутна под душа. Студените пръски боднаха кожата му и го разбудиха напълно. Потта беше отмита като стара смазка. После студената вода се превърна в гореща и облаци пара го обгърнаха. Голото тяло на Синд мина през облаците. Беше въоръжена със сапун и гъба.

— Обърни се — нареди тя. — Ще започна от гърба ти.

— Мога и сам — каза Стен и се протегна за сапуна.

— Казах, обърни се — тя блъсна гъбата в гърдите му.

— Ох! Добре, добре. Печелиш! — той се обърна.

— В случай че не си забелязал — изтъкна Синд. — Аз винаги печеля.

Тя намокри гъбата, сапуниса я добре и започна да го търка.

Беше приятно. Той забрави очите.

По-късно, подпрян на възглавниците и облечен в нова пижама, Стен отпиваше от горещия и силен чай, който Синд беше поръчала от кухнята на посолството. Отвън се чуваше как вятърът вие из улиците на Рурик. Странно, изпитваше спокойствие. Уют.

Синд седна на леглото до него, тънка, загърната в цветна роба. Обикновено спокойните й вежди бяха сбърчени, докато обмисляше съня на Стен.

— Някога чудил ли си се — попита тя — какво би станало, ако Императорът не се беше върнал?

Стен поклати глава.

— Звучи ми като още по-лош кошмар — отговори той. — Нещата бяха доста объркани, ако си спомняш.

— Спомням си. И да, имаше бъркотия. Но в крайна сметка ние правехме нещо по въпроса. Всеки хранеше много надежди. Някаква идея за бъдещето.

— Не мислиш ли, че и сега имаме бъдеще? Нещата са неприятни, съгласен съм. Но след като преодолеем тези препятствия…

— Ще се завърнем към нормалното? — прекъсна го Синд. — Кажи ми какво е нормално, Стен. Аз съм млада. Не знам нищо за чудните дни преди Таанската война.

— Не бъди саркастична.

— Избягваш въпроса ми.

— Добре. Е, не беше рай.

— А какво тогава?

Стен направи унила гримаса.

— Общо взето като сега, признавам. Освен че… имаше повече от всичко.

— Всички са били по-щастливи тогава, нали? Хората тук, на Джохи, например са били по-щастливи, нали така? Разбира се, имали са Какана, който ги е тормозел, но пък са тъпчели до насита търбусите си. Което е правило нещата хубави. Истински рай за потиснатите.

— Пак ставаш цинична.

— А ти пак избягваш въпроса.

— Просто така стоят нещата — каза Стен. — Някой трябва да командва. За да вървят нещата. За съжаление, понякога този някой е негодник. Тиранин.

— Като Какана?

— Да, като Какана.

— Като доктор Искра?

— Най-вече като доктор Искра. Поне Каканът имаше извинението, че е слабоумен стар глупак.

— Но нашите заповеди са да накараме тукашните жители да преглътнат доктор Искра — каза Синд. — Макар да сме наясно, че е по-лош и от Какана. Това смислено ли ти се струва?

— Не и ако не гледаш голямата картина — отвърна Стен. — И в най-добрите времена Империята е пазила деликатен баланс между доста твърдоглави личности. А това, ще се съгласиш, не са най-добрите времена.

— Няма да споря.

— Добре. Както и да е, Искра може и да е кучи син. Но той е императорският кучи син. Той помага на Императора да запази статуквото.

— С други думи, целесъобразно е да властва? Вярно е, въпреки че ще осъдим тези хора на нещастие за поколения напред?

— Не бих го казал по този начин. Но, да. Целесъобразно е. Но в Империята има милиарди други същества, за които трябва да мислим.

— И колко от тях са управлявани от някой като доктор Искра?

Стен отвори уста, за да отговори. Отговорът не дойде. Челюстта му рязко се затръшна.

Синд продължи, без сама да е сигурна накъде бие.

— Какво прави някого добър тиранин, Стен? Добър диктатор? Идеален върховен водач? Има ли такова нещо?

— Вероятно. За малко, поне. Често пъти хората отчаяно искат някой да им каже какво да правят. И ще се карат и избиват едни други, докато човекът на белия кон не се появи, за да ги спаси. Тогава с радост ще дадат всичките си права на този човек. Ако имат късмет, новият владетел ще е млад, човек със силна визия. Няма голямо значение каква е тази визия, стига всички да са съгласни, че си заслужава да се преследва. Истинската работа в тази насока постепенно помага на нещата да се наредят. Проблемът е, че никога не съм чувал или чел за случай, където ентропията да не се проявява. Като при Какана.