Тя стана от матрака и събра дрехите си.

Изми се набързо в банята, за да отмие колкото може миризмата му от себе си, преди да се отправи към къщи.

Тъкмо когато си нахлузи якето, чу шум откъм външната врата. Първо си помисли, че е вестникарчето, но после осъзна къде се намира. В празния апартамент на Хенке, естествено, не се получаваше сутрешен вестник.

Отново се заслуша.

От вратата се чуваше слабо метално дращене, почти като че някой се опитваше да отключи ключалката. Лампите в апартамента бяха изгасени, така че би трябвало да може да види светло петно при шпионката, където лампите ма стълбите хвърляха светлина. Но всичко беше тъмно.

Направи няколко крачки през хола.

Една от новите дъски на пода изскърца под крака и и тя спря намясто.

Чегъртането беше престанало.

Тя внимателно се приближи до вратата, стъпвайки на пръсти, и се опита да погледне през шпионката.

Но стълбището беше съвсем тъмно.

И тогава тя внезапно чу бързи стъпки по стълбите и как няколко секунди по-късно входната врата се отваря. Изтича до прозореца, взря се към пътеката долу и успя да види гърба на тъмен силует тъкмо преди да свие зад ъгъла.

— Квосслучва — измърмори той от матрака.

— Крадец — отговори тя, без да отмества поглед от улицата.

Но по някаква причина не беше напълно убедена в това…

Бяха минали през трийсет слайда с различните core values, mission statement и code of conduct на компанията, а освен това той и другите двама новоназначени бяха принудени да подпишат цял куп документи с всякакви клаузи за конфиденциалност.

Най-лошият период на нервност беше отминал, но сектантската атмосфера, която бе надушил по-рано, определено не беше спаднала.

Сега поне малката пробуждаща среща, организирана от HR мениджъра, изглежда беше към края си.

— И така, ако няма повече въпроси, това е всичко от мен. Сега изпълнителният директор на компанията ще каже няколко думи… Както отбелязах по-рано, всъщност би трябвало той да открие срещата, но Филип идва директно от самолета, така че трябваше да се напаснем към неговия график.

Елайза Пуул отвори вратата, и измърмори нещо на момичето на рецепцията отвън.

Другите двама новобранци веднага извадиха смартфоните си, но вместо това HP използва паузата, за да долее вода в чашата си. Устата му беше пресъхнала, а главата му пулсираше от главоболието, причинено от напрежението.

Само няколко минути след началото на лекцията той се беше отнесъл и постепенно бе започнал да се чуди дали този проект наистина беше толкова добра идея. Може би трябваше да обмисли нещата по-добре, да състави някакъв план, вместо както обикновено да се хвърли на първия възможен влак.

Какво всъщност се беше надявал да постигне?

Вратата се отвори и в стаята влезе жилав късо подстриган мъж, вероятно някъде в началото на петдесетте. Костюмът му на тънки райета стоеше като залепен за добре сложеното му тяло, ризата му беше гладка като коприна, а вратовръзката — безупречно завързана. Загарът му, със сигурност естествен и с тъкмо нужната дълбочина, го правеше да изглежда свеж и отпуснат.

„Почти като че се е върнал вкъщи след дълга почивка“, помисли си HP и забеляла как сърцето му започва да бие малко по-силно.

Енергичната Елайза, която всъщност беше висока горе-долу колкото мъжа с райетата и определено повече от две категории по-тежка от него, внезапно придоби някак покорно изражение.

— Нека ви представя изпълнителния директор — Филип Аргос — каза тя малко прекалено високо.

Опита се да предизвика малко аплодисменти, но след бърз поглед към шефа си престана незабавно.

— Благодаря, Елайза.

Той кимна на HR мениджърката, която бързо се изниза със зачервено лице.

— Добре дошли в ArgosEye — започна Филип Аргос с учудващо мек глас. HP се наведе напред, за да не пропусне нещо.

Изведнъж осъзна, че в мъжа имаше нещо познато, но не можеше да определи какво беше то.

MayBey съвсем видно беше голямата звезда на сайта.

Темите на никой друг нямаха толкова много коментари, а освен това неговият или нейният читателски кръг изглежда се увеличаваше непрестанно.

Последната публикация беше наистина добра.