— Няма проблеми!

— Чудесно. Между другото, искаш ли нещо, докато чакаш — кафе, чай…?

— Благодаря, няма нужда — усмихна се той.

Тя му помаха кратко на излизане и внимателно затвори вратата.

Той се настани удобно на един от шестте стола със стоманена конструкция, разположени около масата. Едната стена беше стъклена и прозорците гледаха право към площад „Сергел“. Звукът от автомобилите едва се долавяше като слаб фонов шум. Хьотори сградите 52 вероятно бяха една от най-най-добрите офис локации в града.

Вратата се отвори и вътре надникна една жена.

— Магнус? — той кимна и тя направи няколко бързи крачки навътре в стаята.

Ръкостискането и беше отпуснато и леко влажно.

— Елайза Пуул, човешки ресурси. Добре дошъл!

Тя направи жест към стола, на който той бе седял допреди малко.

— Настани се и ми разкажи защо те интересува работата при нас в ArgosEye…

Той седна, преметна бавно единия си крак върху другия и се облегна назад.

— Ами работил съм дълго време в компютърната индустрия и тъкмо управлението на риска и кризисния мениджмънт винаги са ми били на сърцето…

HP се усмихна с най-меката си усмивка, намести очилата си и накрая изтупа невидима прашинка от ръкава на сакото си.

— Можеш да ме наричаш Манге, между другото, всички така ми казват!

По дяволите, все още си беше страшничко да не може да се разпознае… Късо подстриган, гладко обръснат, с очила с рамки като на Бъди Холи и стъкла като прозорци на носа.

Когато бяха малки, доста хора си мислеха, че той и Манге са братя.

Понякога те дори се преструваха на такива.

Оттам му хрумна идеята.

Разбира се, като прати CV-то, чисто и просто си пробва късмета, но от ArgosEye бяха налапали директно. Автобиографията на Манге беше солидна и с малко фокуси и основен курс по photoshop можеше да смае света. Като се добавеше и собствената му пробивна личност, и резултатите бяха гарантирани.

Като се има предвид с какво се занимаваше фирмата, той очакваше да го гугълнат, така че си отвори акаунти във Facebook, Myspace, Spotify и Linkedln.

Всички профили бяха снабдени с леко пипнатата му снимка, така че никой да не може да го тагне.

Истинският Манге Сандстрьом беше твърде параноичен, че да има онлайн профил с реалното си име и снимка. Освен това Мангелито съвсем навременно беше out of office — според пъпчивия ученик, който караше практика в магазина, малкият конвертиран мюсюлманин беше на поклонение в Саудитска Арабия.

Всъщност той нямаше представа какво се надява да постигне с малкия си маскарад. Единственото, което знаеше с що-годе някаква сигурност, беше, че смъртта на Анна Аргос бе свързана с фирмата и — защо иначе Мусад щеше да му дава визитката и да го моли да си отваря очите?

Бившият съпруг, естествено, беше номер едно в списъка със заподозрени. Но нещата невинаги бяха такива, каквито изглеждаха. Нямаше прости истини — нищо не можеше да се приеме за дадено.

Още повече ако Играта беше замесена…

Прекара половин час в Google, но за момента това не я бе просветлило кой знае колко. MayBey очевидно беше изкривяване на английската дума maybe. И то съзнателно, беше съвсем сигурна в това, което означаваше, че псевдонимът имаше някакво значение.

Google, за жалост, не и беше от особена полза. Първите резултати, бяха чисто и просто хора, които са направили правописна грешка, после имаше фирма за превози в Олбъни, Ню Йорк, а след това няколко души във Facebook, чиято фамилия всъщност беше MayBey. Никой от тях обаче не беше швед, доколкото тя можеше да прецени.

Вместо това пробва с Wiktionary и въведе думата maybe.

Освен това, ако се разместеха буквите, можеше да се получат още три други думи:

beamy — което означаваше лъчист;

embay — което означаваше обкръжавам, затварям или улавям;