– Спри – казва Преша.

Образът замръзва. Спомня си как Брадуел постави под съмнение твърдението на Уолронд. Времето е било от значение, когато все още е имало надежда, че Уилъкс може да бъде спрян. Не и сега. В това няма никаква логика. Освен това Уолронд се е страхувал да остави формулата в кутията. Файлът е жокер. Той подсказва, че тя съществува и че Уолронд вероятно я е скрил някъде.

– Къде? – Тя присяда на леглото. Изведнъж я хваща яд на Брадуел, въпреки че не е нито честно, нито логично. Нуждае се от помощта му. Поема дълбоко въздух. – Превърти записа.

Уолронд изчезва за миг от екрана, след която се появява отново и казва:

– Усещам, че са наблизо. Времето ни изтича. Ако слушате това, значи, всичките ни усилия са завършили с провал. – От гърлото му се изтръгва нещо средно между смях и ридание, след което добавя: – В края на краищата Уилъкс е романтик, не мислите ли? Иска славната му история да издържи на времето. Надявам се все някой да чуе това и да сложи край на историята му. Обещайте ми.

– Спри – казва Преша. Образът замръзва. Малката вила притихва. Навън е излязъл студен вятър. Клонка бръшлян потропва по прозореца. Би трябвало да каже на Финън да изключи конуса, ала допълнителната светлина `u харесва. Мръква се. Главата `u ще се пръсне.

Птиците на Брадуел помръдват под ризата му. Тя повдига крайчеца `u, за да провери дали са добре, и зърва широкия му мускулест гръб. Кожата му все още е силно зачервена. Птиците изглеждат по-добре. Очите им блестят. Погалва ги по перата. Видът им е прекрасен – почти царствен. Тя се замисля: „Какво ли е да си свързан с нещо живо и винаги да усещаш с плътта си три туптящи сърца?“

Преша ги покрива отново, надявайки се да заспят. Тя също е изморена.

Брадуел се обръща. Иска `u се да е до него, на топло. През цялото време спи на дървена скара на пода, където е студено. Ледът е образувал цветя по прозорците. Не желае да спи сама на пода. Иска да е в безопасност и да не мисли какво се спотайва в овощната градина, нито да си представя как Уилъкс дави Лев Новиков. Не иска да се пита какво търси второто `u име в полето на Уилъксовия бележник.

Накрая ляга до Брадуел, мушва се под одеялото, повдига тежката му ръка и я слага на рамото си.

Усеща топлия му дъх.

Верни приятели. Ето какви са те – приятели – така че не прави нищо лошо. Ако между тях имаше нещо повече, не би си позволила да легне до него. Харесва `u да усеща топлия му дъх на шията си.

В този миг долавя гласа му:

– Май се възползваш от състоянието ми.

Тя скача от леглото.

– Брадуел.

Очите му са ясни.

– Не съм във форма – усмихва се той. – Не бива да се възползваш от човек в такова състояние.

– Беше ми студено! – отвръща Преша и се обгръща с ръце. – Това е всичко.

– Така ли? – Очите му блестят.

– Ти си в съзнание. Наистина си в съзнание – казва тя.

– Може да се каже – кима той.

– Радвам се. – Казва го искрено. Чувства се замаяна от щастие. – Наистина се върна!

– Но аз не съм заминавал.

– Спаси живота ми там, навън – казва тя.

– А ти спаси моя тук, вътре.

Партридж

Топлина

Партридж се събужда, устата му е пресъхнала и му е топло. Отваря очи и вижда бял балдахин, потрепващ от лекия ветрец. Слънчевата светлина, проникваща през прозореца, огрява одеялото му. Вдига лявата си ръка – струва му се, че е натъртена чак до костта – и я отпуска върху слънчевото петно.

Усеща топлината. Нима е възможно? Къде се намира?

До ноздрите му стига мирис на готвено – нещо тлъсто и пържено. Може би бекон. Не е вдъхвал този мирис от дете, но има неща, които не се забравят, и беконът е едно от тях.

Балдахинът е прикрепен към голямото дъбово легло, на което лежи. Понечва да се подпре на лакти, но главата пулсира. Сякаш се е потопил във вода. Вратата в другия край на стаята отвежда в баня, облицована с бледосини плочки.

До него има пухена възглавница. Удря я лекичко и юмрукът му потъва в меката перушина. Пухена възглавница? Изглежда прекалено истинска, за да е сън.

Пита се дали не е в рая А ако е така, дали Лайда го чака тук? Това може да е спалнята им – с висок гардероб, масичка, лампа и истинско легло. На тавана е монтиран вентилатор с широки перки от плетена ракита, които раздвижват въздуха.

Поглежда през прозореца – отворен и незащитен от мрежа. Прозорците в Купола са бутафорни. Те изобщо не се отварят; температурата навън е същата като вътре – освен през зимата, когато външната температура се намалява с десет градуса, за да се създаде усещане за промяна на сезонна.

През прозореца се вижда лазурносин океан. Малки вълнички пълзят по златистия пясък. Навън няма никого освен един старец с метален детектор. В детството си бе виждал такива хора на плажа. Носеха къси черни чорапи и яки гумени обувки. Плажът прилича на реклама за ваканция на Карибите. Само дето отливката от фибростъкло е още на кутрето му. Маха я и вижда чуканчето на малкия си пръст – праснало е и е покрито със собствената му кожа.