И въпреки че призрачното момиче няма златисти коси, Преша усеща, че Фандра е част от всичко това.

– Фандра – прошепва тя, – какво да правя?

Знае добре какво би направила приятелката `u – никога не би се отказала.

Трябва `u нов камък – само за думата „Бриджит“.

– Ей сега се връщам – подхвърля на Брадуел и затваря вратата след себе си.

Не може да се отърси от думите на Уилъкс – Аз съм изкован от огън. Възроден сред пламъци – и от змиите – винаги две по две, преплетени в спирала.

– Лев Новиков – казва си тя, навеждайки се, за да мине под клоните. Взима един камък. Какво пишеше в статията за смъртта му? Уилъкс се е опитал да го спаси по време на учение. Младият тогава Уолронд бе казал, че това е тъжен ден. А по думите на един офицер тогава Лев плува за първи път за сезона след скорошно възстановяване от някакво заболяване.

Преша забелязва голям объл камък. Вдига го с две ръце до гърдите си. Припомня си изражението на Уилъкс, докато Лев и майка `u се държат за ръце. Дали Уилъкс не я е харесвал? Може да е ревнувал…

В съзнанието `u изплува споменът за случая в реката – как едва не се удави в студените мрачни води, как ръцете, сигурна е, че бяха ръце, я изтласкаха нагоре. Представя си Лев Новиков – Уилъкс го е натискал надолу. Ако гледаш отгоре, не можеш да си сигурен дали човек се опитва да спаси някого, или да го удави. И щом като Уолронд е имал високо мнение за Уилъкс, той би очаквал най-доброто от него. Лев е бил болен и е било лесно да повярва, че младежът се дави, че спасяването му е обречено на неуспех. Уилъкс не е имал мотив. Лев е бил негов приятел.

Тя бързо се връща в къщата. Брадуел е неспокоен. Птиците на гърба му пърхат с криле. Тя оставя камъка на масата.

– Финън, покажи ми съобщението на Уолронд – това, което е оставил за седморката.

Финън се включва и Арт Уолронд се появява отново, рус и широкоплещест.

– Превърти напред – казва Преша. Образът се забързва. – Спри.

Арт притиска пръсти към устата си, скръства ръце и казва:

– Хората не решават просто ей така да се превърнат в масови убийци. Пътят, който води до унищожението, е дълъг, и Елъри го е извървял. Всъщност още върви по този път. Но започна от нулата. Аз бях там от самото начало. Трябваше да го спра още тогава. Сега вече го осъзнавам. Въпросът е, че той уби единствения човек, който можеше да го спаси. В това е иронията.

Уилъкс уби единствения човек, който можеше да го спаси. Лев Новиков. Да не би формулата да е била у него?

– Искам отново да погледна медицинските картони – казва тя на Финън. – Лев Новиков. – В светещия конус се появява папката на Лев. Тя прочита бележката на лекаря.

...Тремор на крайниците. Лека парализа на главата. Влошен слух. Намаляване на зрението от 20/20 на 50/120...

Преша разпознава симптомите. Ускорена клетъчна дегенерация. Майка `u бе споменала, че Уилъкс е започнал съвсем млад да приема мозъчни стимуланти. Може би това е била една от задачите на международния клон на „Най-добрите от най-добрите“ – кампания в глобален мащаб, която е имала за цел да направи най-добрите умове още по-добри. В случай че Новиков и Уилъкс са започнали заедно да приемат мозъчни стимуланти, при нито един от двамата дълго не са се наблюдавали неблагоприятни ефекти. При Уилда е налице треперене, защото тялото `u е прекалено незряло за толкова високи дози. А Уилъкс напоследък е започнал да трепери заради натрупването на стимуланти в организма му през годините. Вероятно при Новиков е имало важни медицински предпоставки, за да се повлияе толкова зле от стимулантите, или просто е приемал по-големи дози от Уилъкс, по-големи от всеки друг...

Уилъкс уби единствения човек, който можеше да го спаси.

Преша започва отначало. Новиков е имал ускорена клетъчна дегенерация, сочат медицинските доклади, а после нищо. Състоянието му изведнъж се подобрява. Вероятно Новиков е знаел, че стимулантите ще имат странични ефекти. Може сам да е предизвикал ускорена клетъчна дегенерация, защото е разполагал със средство, с което да обърне хода на заболяването, и е искал да го изпробва. Очевидно е успял, защото е започнал да се оправя. И това е било първото му плуване за сезона.

– Записките на Новиков – казва тя на Финън. – Искам всичко, което Уолронд е успял да събере – всичките му бележки, написани със собствения му почерк.

На екрана излиза един-единствен резултат: „Записки на Лев Новиков“.

– Отвори файла – казва тя.

Оказва се празен.

Защо тогава Уолронд е създал файл за записките на Новиков?

Освен ако това не е послание, че записките са съществували, но впоследствие са изчезнали.

– Покажи отново съобщението на Уолронд – нарежда Преша на Финън.

Черната кутия просветва и показва лицето на Уолронд. След като изрича встъпителните си думи, очите му се навлажняват.

– Не всичко е съвсем ясно. Не можех да рискувам с нещо толкова просто. Ако в търсенето стигнете до засечка и не можете да продължите, не забравяйте, че познавах ума на Уилъкс като всеки от вас. След като обмислих внимателно бележките си, се наложи да надникна и в бъдещето.

– Наложи се да надникна в бъдещето. Но защо? – Оглежда пръснатите записки.

– За мен тази кутия не бе достатъчно сигурна. Не можех да скрия всичко тук. Не се съмнявам, че познавате добре ума на Уилъкс – та това бе делото на живота ни, прав ли съм? Да предвидим следващия му ход. Е, ако се замислите за ума му, за логиката на мисълта му, ще разберете решенията, които взех. А щом приключите, ще осъзнаете, че всъщност кутията не е никаква кутия. Тя е ключ. Запомнете това. Кутията е ключ, а времето е от съществено значение.