Маршируват слепешката с песен жална,

гласове печални, песен жална.

Слушаме смирено, докато ушите ни не почнат на звънтят,

ушите ни пищят, ушите ни звънтят.

По-нататък песента разказва, че хората искат да ги спасят, ала момичетата отказват да бъдат спасени. Желаят да посрещнат смъртта заедно и го правят с песен на уста.

Светец им трябва и спасител, спасител и светец,

спасител и светец.

На този бряг ще дебнат и ще се скитат вечно,

ще дебнат и ще се скитат вечно.

В някои варианти на песента момичетата се сливат с дърветата, които и досега растат край реката. Според други се превръщат в пясъчни създания, скитащи по брега, и поглъщат всеки, който дръзне да се доближи. А в трети момичетата се срастват с животни и се превръщат в лисици или водни птици. Но във всички варианти никой не успява да ги върне.

Момичета призрачни, сенки прозрачни,

момичета призрачни.

Кой ще ги избави от света ужасен? От света жесток?

Реката е широка, течението зове, извива се, зове.

На възрастта на Уилда Преша често се замисляше за призрачните момичета, обитаващи речния бряг с окъсани униформи и дантелени якички от люспеща се кожа – толкова чудновата особеност, че не се съмняваше в реалността `u. Замисля се дали не знае някоя по-весела история, която да разкаже на Уилда, но момичето диша дълбоко. Клепачите потрепват в съня `u. Преша се пита как ли изглеждат сънищата `u. Дали е била в Купола? Какво е видяла там? Устните `u се извиват в мимолетна усмивка, която бързо се стопява. Ръцете `u, обгърнали здраво главата на куклата, се отпускат. Преша слага ръка върху нейната и долавя лека вибрация. Не е от друсането на пикапа по пътя, а от някакво трептене в самата нея.

Сеща се за Уилъкс, който трепери в резултат от дългогодишно стимулиране на мозъка. А това, надява се тя, в най-скоро време ще доведе до смъртта му. Замисля се за бункера, където бе попитала майка си защо не я е имунизирала срещу кодиране на мозъка, защо не са разтворили в питейната вода създаденото от нея лекарство. Майка `u бе обяснила, че дозата за възрастен може да убие дете. Освен това е имала възможност да имунизира Партридж срещу една-единствена форма на мозъчно стимулиране и тя е избрала поведенческото кодиране. Защото е искала да съхрани свободната воля на сина си. Но защо не е дала нищо на Преша? Ами защото е била прекалено малка. Било е твърде рисковано.

Но какво са сторили с Уилда, за да я пречистят? Дали пък лекът не е някоя нова болест като ускорената клетъчна дегенерация на Уилъкс? Дали не разрушава организма `u? Дали това треперене не е първият симптом?

След час Брадуел паркира пикапа на един хълм между две разрушени къщи в покрайнините на Разтопените земи. Пред тях се откриват бетонни основи, прорязани от циментови изкопи за плувни басейни – кръгли, овални, извити като бъбрек – обгорени метални скелети на автомобили и разтопена пластмаса – някогашни люлки и пързалки. Мрежата от дъговидни улици плъзва като ветрило в пущинака на Мъртвите полета.

Брадуел излиза от колата и крачи насам-натам. Ел Капитан и Хелмут също слизат и присядат на капака. Преша остава при Уилда, която още спи, свила ръце до гърдите си, и потреперва лекичко. Ала неочаквано момичето се раздвижва, става рязко и казва:

– Доказателство, че можем да ви спасим. – Тя поглежда през прозореца.

– Чакаме да дойде помощ – казва `u Преша. Момичето раздрусва дръжката на вратата. – Искаш ли да видиш къде сме?

Уилда кима.

Преша отключва. Двете излизат навън и отправят взор към Разтопените земи, където вятърът носи пепелта на тъмни талази.

– Някаква следа от тях? – пита Преша.

– Още не – отвръща Брадуел.

– Кой знае как ще се появят – като спасители или като врагове – отбелязва Ел Капитан. – Въпрос на късмет.

Уилда поема към един разрушен дом.

– Повикай ни, ако се появят – казва Преша и тръгва след момичето.

Двамата с Хелмут кимат, впили поглед в земите долу.

Преша следва Уилда, която я отвежда в задния двор на къщата. Там откриват останките на циментов басейн. Дълбоката му част е претъпкана с градински мебели и някогашна беседка – разкривена, очукана и покрита с пепел. Килната е на една страна като смачкан кринолин. Уилда присяда на ръба откъм плитката страна и скача в басейна.

– Почакай – казва Преша и се спуска след нея. Уилда отива до беседката и сяда по турски на дъното на басейна. Преша се настанява до нея. – Все едно си играем на семейство – подхвърля тя. – Харесваш ли тази игра?

Момичето кимва.

– Чудя се – продължава Преша, като изважда Фридъл от джоба си и го пуска да полети – дали децата в Купола играят на тази игра. – Ако не живееш в постоянно търсене на истински дом – сигурен и щастлив – ако имаш такова място, дали ще изпитваш нуждата да играеш на семейство? За миг си представя как готви в уютна кухня, а Брадуел се суети наоколо и `u помага. Тя с ръка, сляла се с глава на кукла. И той с птиците, загнездени на гърба му. Не. Това е невъзможно. Всъщност тази представа я плаши. Сякаш предизвиква съдбата.