Уилда я поглежда стреснато.

– Ако не изпълните молбата ни, ще убием хората, които държим за заложници.

– Казваш, че са били лоши с теб? Страшно ли беше там?

Тя поглежда към другия край на басейна и тръсва глава.

– Беше ли хубаво?

Уилда поклаща глава отново.

– Не е било страшно, нито пък хубаво. Какво беше тогава?

Уилда ляга на земята и затваря очи, след което ги отваря и започва да примигва, сякаш я облива ярка светлина. Съединява палеца си с останалите пръсти и започва да ги разтваря и събира, показвайки, че някой над нея говори. Повтаря същото с другата ръка. Още един човек, който говори. Обръща ръце към себе си, после – една към друга. Разговорът продължава.

– Не си била заложница, а опитно зайче? Нещо, с което да експериментират?

Уилда кима. После става, свива крака към гърдите си и обляга брадичка на коленете си.

– Значи, не си видяла как живеят, какви са домовете им и всичко останало?

Уилда разтърва глава. Не. Изглежда, всеки миг ще заплаче. Преша сменя темата.

– Можеш ли да плуваш?

Момичето я поглежда учудено.

Преша ляга по гръб и започва да прави движения, сякаш плува.

– Нямам представа дали някога са ме учили да плувам – казва тя. – Смешно, нали? Сигурно си мислиш, че би трябвало да знам.

Уилда ляга по гръб и също се прави, че плува.

Чува се тупване – това е Брадуел, скочил в плиткия край на басейна. Той се приближава към тях.

– Забелязахме ги. Наблизо са. А вие какво правите?

– Плуваме. Какво друго? Намираме се в басейн – отбелязва Преша.

Брадуел наднича в беседката.

– Разбира се – отвръща с усмивка.

– А ти можеш ли да плуваш? – пита го тя.

Той кимва.

Тя става.

– Жалко, че кадетът не е умеел да плува.

Той я поглежда.

– Прочетох изрезките в моргата.

– Душиш ли, що ли?

– А ти криеш ли нещо?

– Не.

– Значи не душа – отвръща тя. – Защо си ги извадил?

Уилда скача и се спуска след Фридъл, който кръжи над главата `u.

– Намерих ги след погребението на родителите си в торбичка „Зиплок“, прибрана в сандъка. Опитвали са се да съберат материали за съдебно дело и да разобличат Уилъкс. Смятали са, че са попаднали на улика.

– Но Уилъкс е получил сребърна звезда за това, че се е опитал да спаси кадета. Какво са очаквали да открият?

– Никога няма да разбера.

– В онази статия Уолронд определя постъпката на Уилъкс като проява на храброст. Може би Уолронд и Новиков са били част от седмината избраници. Майка ми спомена, че един от седморката е загинал млад, веднага след като направили татуировките.

– Не знам за Новиков, но Уолронд не е сред тях.

– Откъде знаеш?

– Просто знам.

– Да не искаш да кажеш, че се доверяваш на интуицията си, а не на логиката и фактите?

Той поклаща глава.

– Направих проучване. Когато убиха родителите ми, проверих всяка следа. В деня на Детонациите леля ми ме предупреди да не се отдалечавам от къщата. Чичо ми ремонтираше колата. Били са вътрешни хора и са чакали заповед. Но нямах представа какъв е бил залогът за тях през онзи ден. Обещах да не се отдалечавам, но отидох с колелото до старото спортно игрище. Ето къде ме завариха Детонациите. Защо мислиш, че имам на гърба си водни птици? Бягах от отразяващата се в реката светлина. Колелото ми се сля с дървото, до което го бях оставил. Изминаха часове, докато успея да се добера до дома на чичо ми и леля ми, където ги намерих ранени и умиращи. Отидоха си след четири дни. Останалото знаеш. За ужасното ми състояние, за мъртвата котка в кутията, за двигателя и как я молеше да завърти ключа на стартера.

– Да. – Представя си го сам край реката, заслепен от ярката светлина, раздиращата болка от изгарянията и от впилите се в гърба му кинжали. – Съжалявам.

– За какво? Не търся съчувствието ти, както и ти не търсиш моето.

– Добре – отвръща Преша, – кажи ми все пак защо смяташ, че Уолронд не е част от седморката.

– Защото ако беше един от тях, това би означавало, че се е сближил с родителите ми само за да изкопчи информация от тях. И че е двоен агент, който настройва двете страни една срещу друга, а това би застрашило живота на родителите ми. Всъщност дали репортерът е бил искрен в онази глупава вестникарска изрезка, или просто е изиграл всички? Наистина ли е било проява на храброст, или вече е знаел истината за кадета?

Преша го поглежда. Той е вперил поглед отвъд килнатата беседка. Очите му са зачервени, а страните – поруменели и покрити с пепел.

– Каква е истината?

– Било е убийство.

– Какво убийство?

– Извършил го е Уилъкс.

Преша си спомня неясната снимка на Лев Новиков във вестника – сериозното му, печално изражение. Въздъхва. – Новиков и Уолронд са били свързани с Уилъкс, когато седморката е била създадена, при това тясно свързани. Две много важни имена. Няма друго обяснение.