Уелингзли изритва Партридж в стомаха, изкарвайки въздуха от дробовете му. Боят няма да е равностоен. Трансформацията на Уелингзли е невероятно напреднала, пък и беше едро дете. Той забива юмрук в земята до лицето на Партридж.

– Как се измъкна?

– Какво? – промърморва Партридж.

– Исках да се махна. Всички искахме да се махнем. Но ето в какво ни превърнаха.

– Аз нямам вина за това. Никога не съм искал да...

Но Уелингзли не го слуша. Отново е свил юмрук за удар. Партридж се претъркулва наляво. В този миг Уелингзли е нападнат в гръб и рухва на земята. Хейстингс. Той поглежда Партридж, но не отронва дума.

– Благодаря – изрича Партридж.

Хейстингс кима. Жестът му означава: „Бягай. Спасявай се.“

Докато тича, Партридж се обръща и вижда как Уелингзли застава на колене, сграбчва Хейстингс и двамата се хващат за гушите. Схватката е ожесточена – яростна размяна на юмруци сред облаци прах.

Партридж бяга с все сили. Пясъчните създания се промъкват все по-близо до мястото на свадата, привлечени от кръвта. Той зърва в далечината силуетите на двата разрушени затвора и една фигура, която се плъзга бързо по руините – Лайда.

За последен път хвърля поглед назад; пясъчните създания се издигат, мощни и освирепели, изпълвайки въздуха с пясък и пръст, зъби и нокти. Няма сили да гледа. Опитва се да повика Лайда. Но тя не се обръща. Между развалините на затвора са сгушени останките на къща.

Самотна, килната на една страна, къща без покрив.

Лайда потъва в зейналата тъма на външната врата.

Преша

Комин

Подземни момчета. Твърде много, за да ги преброи. Въоръжени с истински оръжия. Явно не са дошли на спасителна мисия. А на лов за едър дивеч – Специалните сили. Преша гледа как отстраняват войниците един по един, а Пясъчните създания забиват нокти в плътта им. Двете с Уилда са опрели гърбове на средния комин, чиято горна част се е пръснала като електрическа крушка.

Ел Капитан изкрещява името `u.

– Тук! Тук сме! – обажда се Преша.

Той се появява от другата страна на комина. Приближава, накуцвайки, и се отпуска на едно коляно.

– Къде е Брадуел?

– Върна се да вземе Финън и картите. Чакаме го.

– Трябва да се махнем оттук, докато все още можем. Аз ще нося Уилда. Той знае къде отиваме. Ще ни настигне.

– Не можем да го оставим – възразява тя, вперила поглед в полесражението и облаците прах. – Всъщност какво ти е на крака?

– Стара травма.

– Не каза ли, че е разтегнат мускул?

– Това беше травмата – отвръща той и се изкашля в свивката на лакътя си. – Въздухът тук може да те задуши, ако преди това не го направи някое пясъчно създание.

Крие нещо. Тя поглежда Хелмут, който се взира в нея с разширени от страх очи.

– Задуши – повтаря той. – Задуши.

Преша поглежда крака на Ел Капитан.

– На крачола ти има кръв. Разтегнатите мускули не кървят. – Посяга към крака му, но Ел Капитан се дръпва назад.

– Недей. Не е нищо особено.

– Нищо – отронва Хелмут.

– Трябва да ми покажеш – настоява Преша.

Ел Капитан тръсва глава, отправя поглед в небето и въздъхва.

Преша разбира какво става. Един от онези паяци.

– Не – прошепва тя.

Той кимва.

– Носиш го още от града?

– Да. Спипа ме точно преди да се кача в пикапа.

– Спипа мен – обажда се Хелмут. Ако брат му се взриви, той ще го последва.

Гърлото `u се свива.

– Докато ме спасяваше ли?

Той извръща поглед и Преша разбира, че именно тогава се е случило. Усеща, че я разкъсва непоносима вина. Протяга ръка и докосва гърдите на Ел Капитан, точно над сърцето.

– Колко ти остава?

– Около два часа. Достатъчно, за да стигнем до медицинския пункт.

Обзелата я вина се заменя от гняв.

– Можехме да те заведем на лекар в щаб-квартирата! Щяхме да напуснем града и...

– Не – възразява той. – Това щеше да отклони вниманието ни от основната цел, да загубим време...

– Но... – премисля тя наново всички решения, взети в метрото – тъкмо ти ме убеди да дам още малко време на Брадуел и Партридж, за да разкрият тайната на кутията, да довършат картите...

– Както казах, понякога хората за готови да се жертват в името на общото благо. Това е истината.