– Може да е работила за финансираната от правителството програма и е зареждала кутиите с информация. Може би Арт я е срещнал точно там...

– И я е използвал – додава Брадуел. – Той беше женкар.

– Не – отсича Лайда. – Двамата са се обичали.

– Какво значение има дали са се обичали? – подхвърля Партридж.

– За мен има. Във фермерската къща Илиа спомена, че `u напомням за някакво момче, което познавала отдавна, помниш ли?

– Може да не е било момче, което прилича на теб – отбелязва Преша.

– Може да съм бил аз. – Брадуел се отпуска тежко на един стол. Лайда не знае много за него, но си представя какво е да нямаш никого от времето преди Детонациите – нито един близък човек. Никой не би могъл да понесе такава самота. Птиците на гърба му притихват. – Каква е тази истина? – казва той. – Каква е проклетата истина, която е пазела за Арт Уолронд?

Преша се обръща към Финън:

– Лебед!

Лампичките на Финън светват и той изрича седем пъти числото седем, а щом започва да пиука, те изреждат едно по едно имената: Елъри Уилъкс, Арибел Кординг, Лев Новиков, Хидеки Иманака, Бъртранд Кели, Авна Гош. Финън приема всяко име със зелена светлина.

– Артър Уолронд – казва накрая Брадуел.

Примигва и последната зелена светлинка. Уилда хваща ръката на Преша.

Всички чакат – но какво? Лайда не знае отговора, ала нищо не се случва. Лампичките на Финън угасват.

– Това ли беше? – недоумява Преша.

– И сега какво? – учудва се Ел Капитан.

Гласът на Хелмут отеква унило.

– Не! – възкликва стъписан Брадуел. – Не е възможно.

– Изглежда, това е просто кутия – казва Партридж. – Може би някои неща от миналото трябва да останат в миналото.

– Това може да го каже само човек, който е живял в чист и подреден измислен свят, където всичко блести, измазано с чисто нова боя, с твоето хубавичко училище, спретнати съученици и оглупяла от любов приятелка.

– Млъкни – сопва се Партридж. – Няма нужда да ми четеш лекции.

– Не съм оглупяла от любов – процежда Лайда през зъби. Партридж я поглежда. Нима е успяла да го изненада? Част от нея се надява, че отговорът е да.

– Нямаме време за разправии – обажда се Ел Капитан.

– Партридж е виновен! – виква Брадуел. – Финън не би издал тайните си пред сина на Уилъкс – не и ако Арт Уолронд е програмирал тази кутия.

– Струва ми се, че надценяваш Уолронд – казва Преша. – Нали не мислиш, че Финън знае кои сме ние и кои са родителите ни? Това е лудост.

– Не, не е – възразява Партридж, поглеждайки ръката си. – Финън взе кръв от ръката ми.

– На мен също – додава Брадуел. – От палеца.

– А на мен ми отскубна коса – казва Преша.

В този миг над тях се разнасят стъпки.

– Мисля, че се успокоихме навреме – отбелязва Ел Капитан.

Майка Хестра отваря вратата на вагона и се втурва с думите:

– Вече са в тунела.

– Кой? – пита Ел Капитан. – Специалните сили ли?

Майка Хестра и Сайдън кимват едновременно.

– И приближават бързо – додава тя.

Партридж грабва картата. Изважда молив и казва:

– Ето тук – казва той и отбелязва „Х“ върху картата. После начертава линия, водеща към медицинския център на нулево ниво. Отбелязва набързо и броя на вентилаторите в тръбата, броя на вентилаторните перки, филтърните прегради и времевите интервали, на които системата спира работа – три минути и четирийсет и две секунди. – Лайда, обясни им къде според теб се намира товарният док.

Но тя не е сигурна.

– Тук, струва ми се. Имаше хълм, а в далечината се виждаше гора. Така че, може би е тук.

– Не се тревожи – отвръща Преша.

Брадуел прибира картите. Над главите им трополят стъпки. Всички поглеждат нагоре, сякаш могат да прогледнат през тавана на вагона и пластовете мръсотия.

Лайда трябва да каже истината на Партридж: не би могла да се върне там. Би предпочела да живее в пущинака до края на живота си и да страда, отколкото да се върне там.

Партридж повдига ризата си.

– Не мога да взема мускалите – казва той и ги развива внимателно от кръста си. – Съдържат съставка, до която, подозирам, баща ми вече се е докопал, но не искам да знае, че ние също я имаме. Може да ви е от полза. Но внимавайте. Съдържанието на тези мускали е нещо като лекарство с чудотворен ефект – образува нови клетки и какво ли не още. Може обаче да бъде и опасно. – Подава на Преша увитите мускали. – Тя би искала ти да ги вземеш.

Преша ги поема предпазливо и казва:

– Ако нещо се обърка и не се върнеш, тръгваме след теб.