– Повече време... – отронва Ел Капитан с дрезгав глас.

– Време – повтаря Хелмут.

– Налага се да погледнеш кутията – обажда се Брадуел. – Помниш ли имената на седмината избраници?

– Смяташ ли, че е възможно? – възразява Преша. – Трябва час по-скоро да го изведем на повърхността и да го предадем на Специалните сили.

– Ако изобщо успеем да превземем Купола, тази кутия ще спаси много хора – отвръща Брадуел. – Нима не разбираш?

Ел Капитан има ужасен вид – измъчен и болезнен. Той сбърчва чело и въздъхва.

– Понякога хората са готови да се жертват в името на общото благо – казва той. – Не можем да искаме това от никого, но истината е, че някои от тях ще кажат: „Поне ще имаме възможност да влезем в бой.“ Така че отбележи по-важните обекти и хвърли поглед на кутията. Всичко е от значение.

Лайда

Снежна сфера

Лайда подава черната кутия на Партридж, внимателно, сякаш е бебе – или по-скоро бомба. Брадуел обяснява, че останалите пет кутии представляват напълно идентични енциклопедии – огромни библиотеки с информация. Но една от тях е различна.

– Обърни я – казва той.

Партридж завърта кутията и Лайда прокарва пръст по малкия символ отдолу.

– Останалите имат серийни номера, но на тази има само символ за авторско право – обяснява Брадуел – без дата.

– Може да значи много неща – обажда се Преша – Остави ги да я разгледат обективно.

– Дали не е знакът за „пи“ – подхвърля Партридж. – Три цяло и четиринайсет. Оградено в кръг.

Лайда недоумява какво означава това. „Пай?[На английски математическото число се произнася като пай. – Бел. пр.] Ограден в кръг.“ Вероятно това е едно от нещата, които в академията учат момчетата, но не и момичетата.

– Каквото и да е, въпросът е, че кутията е свързана с майка ти – казва Брадуел на Партридж. – А това значи, че е важна.

Партридж поглежда към Преша.

– С мама? Но как така?

– Когато някой каже лебед – подхваща Преша, но лампичките на Финън светват и ритуалът започва.

– Седем, седем, седем... – От изненада Партридж изпуска кутията.

Щом пиукането приключва, Преша казва:

– Иска имената на седмината избраници. Помниш ли ги?

– Тя не ни ги каза всичките – отвръща Партридж.

Лайда вижда как от корпуса на кутията се разгръща тънка метална ръчица с лъскаво остро връхче.

– Какво е това?

Връхчето отскача и светкавично пробожда ръката на Партридж. От мястото покапва кръв. Партридж хваща Финън за опашката и го вдига като плъх.

– Какво беше това, по дяволите?

– Това е начин да се запознае с теб – обяснява Брадуел.

– Сякаш ми е притрябвал! – Партридж подава кутията на Брадуел и изтрива кръвта с ръкава си.

– С кои имена разполагате? – пита Лайда. Надвесва се над кутията, но не прекалено близо. Не изгаря от желание да бъде убодена.

– Засега знаем за Арибел Кординг, Уилъкс, Хидеки Иманака – изрежда Преша. – Има и още един, който е загинал млад. Подозираме, че се е казвал Новиков.

– Също и Кели – додава Партридж. – Бъртранд Кели и Авна Гош. Записах всичко, което успях да си спомня от разказа на майка ми.

– Кели и Гош – казва Преша.

– Дотук са шестима. Но кой е седмият? – обажда се Ел Капитан, който изглежда напрегнат и призрачно блед. Да не е болен? Може би има треска?

Преша поглежда Брадуел. Като че ли очаква да каже някакво име. Лайда се пита какво се е случило между тях.

Брадуел свежда поглед.

– Може би е Арт Уолронд – казва Преша.

– Боже, дано не е той. Ако се окаже, че е бил замесен заедно с баща ти от самото начало – казва Брадуел, поглеждайки обвинително Партридж, – по-добре да умра. Не и Арт. Не и той.

– Арт – обажда се Лайда. Спомня се несвързаните брътвежи на Илиа, че изкуството `u липсва. Дали не я е разбрала погрешно? – Липсва ми изкуството[Игра на думи. Art (англ.) ознчава изкуство и мъжко име. – Бел. пр.] или липсва ми Арт.

– За какво говориш? – пита Брадуел.

– За Илиа. Каза ми, че иска да умре, само че още не била изпълнила дълга си. – Лайда се заглежда в кутията в ръцете на Брадуел. – Разказа ми история за мъж и жена, които се влюбват. Той `u поверява семето на истината. След смъртта му тя се превръща в пазителка на истината. Трябва да се омъжи за човек, който ще оцелее след Детонациите, за да може и семето да оцелее. Не бива да умира, преди да го е предала на точния човек. Тази сутрин ми каза: „Липсва ми изкуството.“ Тогава си помислих, че говори за красотата, излязла изпод ръцете на хората. Ами ако е имала предвид Арт Уолронд? Тя е жената от историята. Ами ако Арт е мъжът? А Ингършип е човекът, за когото се е омъжила, само за да остане жива. Ами ако истината се крие в тази черна кутия?