Ел Капитан вдига бавно ръце и казва:

– Слушай, няма защо да бързаме, така че спокойно.

– Спокойно – повтаря Хелмут и продължава нервно да дялка зад гърба на брат си.

– Какво искаш? – пита Ел Капитан.

Съществото надига глава и подушва въздуха.

– Гладен ли си? Ако знаех, че ще те срещна, щях да взема повече храна.

Съществото поклаща глава. Сетне се навежда и започва да разчиства мъртвите листа от пътеката, разкривайки голата пепелява пръст. После се изправя и вдига единия си крак. От върха на ботуша му изскача масивен нож. Ел Капитан трепва в очакване да бъде изкормен, но тогава съществото забива ножа в пръстта, след което вирва брадичка, поглежда към гората и започва да дълбае някаква дума в твърдата земя. Ел Капитан е сигурен, че съществото има бръмбари в очите и ушите си – също като Преша преди време. Така че познава добре тази игра. Войникът иска да му каже нещо, без да бъде записано.

Точно под думата издълбава някакъв символ. Ала Ел Капитан е твърде далече, за да го прочете. Освен това написаното е наопаки.

Съществото отстъпва назад и с няколко скока се оттегля в гората, след което се изстрелва нагоре, обхващайки с ръце дънера на едно дърво без корона и с проядена от насекомите кора.

Ел Капитан пристъпва предпазливо напред. Вдига поглед към съществото, което продължава да се взира в гората. Ел Капитан заобикаля думата и я прочита – „ХЕЙСТИНГС“. Да не би да е име? Или пък място? В съзнанието му изплува думата „битка“. Може би името Хейстингс е свързано с някоя война? Ел Капитан е достатъчно съобразителен, за да не изрече думата на глас. Приковава очи в символа. Представлява кръст. Като онзи, с който завършваше Посланието на Купола, написано на малки листчета, които заваляха от небето точно след Детонациите. Кръст, пресечен в центъра с кръг.

– Нямам представа какво иска от мен – казва Ел Капитан на Хелмут.

Войникът скача от дървото и хуква. Ала после спира.

– Иска да тръгнем след него – казва Ел Капитан.

– След него – повтаря Хелмут.

Ел Капитан кима и почти два километра следва с бърза крачка войника през гората. Накрая стигат до просека, от която се открива изглед към града или по-скоро към онова, което е останало от него. От тази височина ясно се виждат пораженията – руините, черните пазари, опустошените конструкции на сградите, гъстата мрежа от алеи и безименни улици. Ел Капитан остава без дъх. Пулсът на брат му също е ускорен, което вероятно се дължи на силата, с която сърцето му изпомпва кръвта.

– По дяволите – измърморва Ел Капитан. – Защо ме доведе тук?

– Доведе тук – повтаря Хелмут.

Оттук се вижда белият овал на Купола, очертан на хълма в далечината, и кръста, проблясващ на фона на пепелявото небе.

– Да не би да смята, че не знам откъде е дошъл? – Разтрива очи с кокалчетата на ръцете си.

– Откъде е дошъл – казва Хелмут и посочва отвъд запустелите полета, опасващи Купола, група хора, които влачат дървени трупи и ги подреждат на замръзналата земя.

– Някакви безумци, които се опитват да строят нещо пред Купола.

– Пред Купола – повтаря Хелмут.

Но защо там? Това ли искаше да му покаже войникът? И с каква цел? Ел Капитан наблюдава как се движат хората. Изглеждат организирани и в стройни редици пренасят разни неща като усърдни мравки.

– Това не ми харесва – казва той. – Имам чувството, че искат да запалят огън.

– Огън – отронва Хелмут.

Ел Капитан поглежда Купола.

– Но с каква цел, по дяволите?

Преша

Седем

Моргата е студена. Има само дълга стоманена маса. От последното `u идване тук преди две седмици Брадуел е натрупал още книжа. Незавършеният ръкопис на родителите му е подреден на купчини. На стената е залепено Посланието – оригинал, който дядо `u бе пазил години наред. Преша го даде на Брадуел, след като той се върна в бръснарницата, за да прибере каквото бе останало. Все пак той е историкът.

Братя и сестри, знаем, че сте тук.

Един ден ще излезем от Купола и ще дойдем при вас с мир.

Засега ще бдим отдалече с чувство на милосърдие.

Когато Посланието е било хвърлено от някакъв летателен апарат в дните след Детонациите, навярно е звучало като обещание. Сега обаче звучи като заплаха.

Брадуел плъзга тежкото резе на вратата – ръчно изработен лост, закован за стената.

– Каква уютна бърлога си спретнал тук – казва тя.

Той спира до дъсчената платформа и оправя завивките.

– Никакви оплаквания.

Преша пристъпя до масата и взима камбанката, която му бе дала във фермерската къща. Беше я намерила в опожарената бръснарница в деня, в който си тръгна. Още тогава клепалото липсваше. Камбанката стои върху изрезка от вестник, останала невредима след Детонациите, най-вероятно скрита в сандъка на родителите му. В сравнение с другите книжа не изглежда така обгоряла и опърпана. Очевидно е била грижливо пазена. Всъщност Брадуел съхранява всички вещи от миналото. Когато родителите му били убити непосредствено преди Детонациите – разстреляни в съня си – Брадуел намерил сандъка, зазидан в тайно помещение с подсилени стени. В него държи незавършения ръкопис на родителите си, които се опитвали да разобличат Уилъкс, както и най-различни неща: стари списания, вестници, опаковки. Сандъкът е натикан под ръждив чугунен умивалник. Камбанката закрива първата част от заглавието. Втората гласи: „ОБЯВЯВАТ ЗА ЗЛОПОЛУКА УДАВЯНЕТО“. На изрезката се вижда снимка на млад мъж в униформа, взиращ се с каменно лице в обектива. Брадуел използва камбанката като преспапие. Само толкова ли означава за него?