Шрифт:
Ото размаха чашата си, при което разля малко от питието.
— Ще ти кажа къде. Сред примитивното земно племе, което той нарича американци. Понеже не можах да открия следи от подобно племе, реших да се задоволя с най-доброто от останалите примитивни…
И Ото вдигна чашата си за наздравица:
— За човешката раса.
5.
— Бих искал — каза Стен с официален тон — да ви помоля да ме удостоите с компанията си тази вечер.
— За мен ще е удоволствие, сър. Колко войници да докарам за подкрепление?
— Да опитаме още веднъж. Мога ли да ви предложа вечеря, милейди?
— О, един момент. Трябва да проверя програмата си… да. С най-голямо удоволствие, Стен. Колко официално ще бъде мястото?
— Оръжията трябва да бъдат ненатрапчиви, но да се съчетават с цветовете на дрехите. В… седем и тридесет?
— Да бъде седем и тридесет — отвърна Синд и прекъсна връзката.
— Не изглеждаме ли хубаво, момко. Ще ухажваме или ще разузнаваме тази вечер?
— По малко и от двете.
— А! — Алекс изчисти несъществуваща прашинка от коприненото сако на Стен. — Е, готов си. Трябва ли да подготвя план за изтеглянето ти, или ще бягаш сам?
— Господи — отвърна Стен. — Преди никога не съм оценявал колко хубаво е да бъдеш сирак. Мамо Килгър, нямам идея дали ще остана някъде за през нощта, дали изобщо ще получа целувка, а и какво те е грижа, така или иначе?
— Просто ти напомням, че утре имаш среща с Императора в 11,15, за последен брифинг.
— Ще бъда там. Нещо друго?
— Не… да. Папийонката ти е кривната. — Килгър я оправи. — И както мама ме съветваше, не прави нищо, което не можеш да кажеш в църквата на дякона.
— Наистина ли е казала това?
— Да. И сега вече знаеш защо Килгърови не ходят на църква.
Килгър излезе. Стен се огледа за последен път — проклятие, но явно се застоявам дълго време пред огледалата напоследък — и реши, че е готов. Той скри уилигън в кожения кобур на глезена, сви пръстите си два пъти — ножът се измъкна от ножницата си лесно — и беше подготвен за нощ в града.
На вратата се почука.
— Отворено е. — За миг се зачуди какво ново, последно неколкоминутно издевателство е измислил Килгър. Но никой не влезе. Вместо това последва още едно почукване.
Стен се намръщи, Отиде до вратата и я отвори.
Трима дребни, мускулести млади мъже стояха на прага. Бяха в цивилни дрехи — но по костюмите им личеше, че служат на доста високопоставена личност.
Бяха гурки. Застанаха мирно и отдадоха чест. Стен понечи да им отвърне, после се спря.
— Простете ми, благородни създания, но вече не съм войник.
— Все още си войник. Ти си Стен. Все още си субадар.
— Благодаря ви за добрите думи — отговори Стен. — Ще влезете ли? Имам няколко свободни минути.
Той ги въведе вътре. Тримата останаха в неловко мълчание.
— Да поръчам ли чай? — попита Стен. — Или уиски, ако не сте на служба? Трябва да се извиня за лошия си гуркали. Но езикът ми е поръждясал.
— Не искаме нищо — отвърна единият.
Другите двама погледнаха към него и кимнаха. Явно той беше избран за говорител.
— Името ми е Лалбахадур Тапа — представи се мъжът. — Този тук е Читаханг Лимбу. А този — Макаджири Гурунг. Той смята, че е от по-висша каста, но не оставяй арогантността му да ти влияе. Въпреки това е добър войник. И тримата имаме чин наик.
— Лалбахадур… Читаханг… Носите почетни имена.
— Такива са — те принадлежат на нашите бащи. Бащата на Макаджири управлява станцията за набиране на Земята. В Покхара.
Хавилдар, или майор, Лалбахадур Тапа беше загинал, защитавайки живота на Императора от убийци преди години. Преди много време субадар Читаханг Лимбу беше заменил Стен като командир на гурките — по искане на Стен. Читаханг беше първият гурка, оглавяващ звеното, като даде начало на традиция.
Гурките, в добавка към своите умения, имаха дълга памет, поне що се отнасяше до приятелите и враговете им.
— Как мога да ви помогна? — попита Стен.
— Администрацията оповести, че търсите доброволци за специална мисия и всеки член от Императорското обкръжение е поканен да участва.
— Вие?
— Има още двадесет и четирима като нас.
— Но… — Стен седна. Чувстваше се сякаш някой го беше ударил в диафрагмата. Възвърна самообладанието си. — Гурките служат само на Императора.