Партридж влиза в кухнята и се сблъсква с госпожа Холенбек, препасала бяла престилка, на която малко над гърдите `u е избродиран Исус в яслите. Тя също изглежда отслабнала – състарена като господин Холенбек – макар че още не е изгубила неизтощимата си енергичност. Ръцете `u са побелели от брашното и тя го прегръща, без да го докосва.

– Партридж! Толкова се радвам да те видя. Не си ни казал, че имаш такава красива приятелка!

Госпожа Холенбек отстъпва назад и Партридж зърва Айралийн, зад чийто стол стои охранител. Макар да няма имплантирани в ръцете оръжия като войниците от Специалните сили, личи, че е претъпял стимулации. Може да е в процес на трансформация. Носи военна униформа и пистолет. Партридж отново се чувства като затворник. Айралийн, разбира се, няма вина за това, но по някаква причина събужда у него гняв.

– Здравей, Айралийн.

– Здравей.

– Баща ми ли те изпрати?

Айралийн се усмихва.

– Ще има тържество.

– Какво тържество? – пита госпожа Холенбек, но вниманието `u е привлечено от господин Холенбек и Джулби, които спорят за нещо в преддверието.

– Казах не, Джулби. Това е много важно. Трябва да се държиш добре, иначе. – Иначе какво? Ще ме отведат като Джарв? Ще изчезна?

– Ще бъде съвсем скромно – отвръща Айралийн. – Елегантно, но непринудено.

– Чудесно – казва госпожа Холенбек. – Какъв е поводът?

– Ами – запъва се Айралийн, поглеждайки нервно към Партридж, след което се обръща отново към госпожа Холенбек. – Ще бъде сватбено тържество!

Госпожа Холенбек плясва с ръце, вдигайки облаче брашно.

– О, Партридж! Толкова се радвам и за двама ви! – Прекосява стаята и се провиква към коридора: – Илвандър! Джулби! Имаме новини!

Партридж сяда до Айралийн.

– За какво говориш?

– Баща ти реши да ускори нещата. Иска да провери на какво си готов, за да го видиш. – Погледът `u се стрелва към охранителя, след което отново се връща към Партридж.

– Вече сме сгодени. Просто ей така?

Госпожа Холенбек продължава да вика:

– Ще има сватба! Нашият Партридж и Айралийн! Идвайте бързо!

Айралийн се пресяга към него и го сграбчва за ръкава.

– Ако не го направиш, вече няма да има полза от мен. Ще означава, че съм ги предала. Ако не те убедя да се върнеш...

Обзема го гняв към баща му, който дърпа конците на този извратен театър. Айралийн има измъчен вид.

– Ще поговоря с него – казва накрая той. – Ще намерим някакво решение.

Господин и госпожа Холенбек се връщат заедно и преди Партридж да успее да обясни каквото и да било, се разразява истинска буря от радостни възклицания, поздравления, ръкостискания, прегръдки и потупвания по гърба.

– Е, Джулби, какво ще кажеш? Ще има сватба! – казва госпожа Холенбек.

Сватба. От тази дума му прилошава. Замисля се за Лайда и за времето, което прекараха заедно в къщата на директора, под открито небе. Тогава бе готов да прекара живота си с нея. Завинаги. А ето какво стана.

Джулби е притихнала. Страните `u са зачервени, сякаш е плакала.

– Това е чудесно – казва тя.

– Хайде, трябва да им честитиш! – подканя я госпожа Холенбек.

– Честито! – кресва ядосано Джулби. – Какви късметлии сме! – После се обръща и започва да дърпа закачените на стената рисунки – на цветя, коне и дъги.

– Не сега, Джулби! – обажда се господин Холенбек. – Не пред гостите!

– Какви късметлии сме! – вика Джулби и излита от кухнята.

Госпожа Холенбек слага длан на устата си. В очите `u бликват сълзи. После се спуска към Партридж и Айралийн. Хваща ги за ръце.

– Моля ви не казвайте на никого, че се е държала така. Ще останат с погрешно впечатление. Ще `u мине. Тя е добро момиче. И е нормална! За разлика от Джарв. Джулби ще порасне както трябва.

– Стига, Хеления – прекъсва я господин Холенбек. – Недей да преувеличаваш, сякаш е станало кой знае какво.

– На никого няма да кажем, госпожо Холенбек – уверява я Партридж. – Наистина. Обещаваме.

Айралийн се усмихва.

– Чух момиченцето да казва: „Какви късметлии сме“ – и това е съвсем вярно. Всички сме късметлии. Има толкова много неща, за които да сме благодарни.

Господин Холенбек докосва жена си по рамото и казва:

– Ето, видя ли, скъпа?

– Няма да говорим за Джарв – отвръща госпожа Холенбек.

– Точно така – прошепва господин Холенбек. – Трябва да гледаме напред. Вече сме си дали дума.

Госпожа Холенбек кима и отива до умивалника.

– Да, да, разбира се. Какви късметлии сме. Какви късметлии сме.

Лайда

Мускусен елен