Сраснати
вернуться

Багът Джулиана

Шрифт:

– Не бива да останем тук! – надвиква Преша воя на вятъра и бученето на земята.

– Хейстингс не може да ги отблъсне сам – казва Ел Капитан. Ще има ли куража да застане рамо до рамо с него? Проверява амунициите на пушката и се замисля за баща си. Защо бе освободен от длъжност – защото е бил лабилен или защото са го смятали за луд, тъй като е поемал големи рискове? Ще му се да знае кое от двете е наследил.

– Дори колата да издържи на атаките им, просто ще ни обкръжат. Ще умрем от обезводняване – казва Брадуел.

– Това няма да стане – заканва се Ел Капитан.

– Няма да стане – прошепва неспокойно Хелмут.

Брадуел се навежда напред.

– Ако излезем, ще ни погълнат.

– Каквото и да направим, спукана ни е работата – казва Ел Капитан. – Предпочитам да се бия, отколкото да се крия като страхливец.

– Страхливец ли ме наричаш? – засяга се Брадуел.

– Ако смяташ да си седиш кротко тук, докато умреш, значи наистина си страхливец.

– Страхливец – изрича Хелмут, сякаш прави признание.

– Слушай, Кап, ти си просто един...

– Един какво? – прекъсва го Ел Капитан. – Неудачник, чиито родители не са били особено умни?

– Това не е...

– Погледнете! – надава вик Преша, вперила поглед през прозореца.

Земята се разтърсва, прорязана от вибриращи кръгчета. После едно по едно изплуват стотици очи. Може би хиляди. Сякаш от пръстта, засята със семена, вместо цветя покълват очи, лъскави като миди, примигващи ожесточено, за да се отърсят от пепелта. Брадуел отскача назад.

– Проклятие. Това пък какво е?

В Пресъхналите земи Ел Капитан е виждал немалко такива очи. Очи на същества, в които не е останало почти нищо човешко – слети със земята, изгубени завинаги. Ала Хейстингс е така изплашен, че отстъпва заднишком и се блъска в колата, а оръжието му издрънчава от удара в капака.

Преша хваща ръката на Ел Капитан, но той се сепва от изненада. Не е свикнал да го докосват така. Но нали е офицер, не помръдва дори мускул.

– Не са само очи, нали? – обажда се Преша.

– Не, така поне мисля. – Гласът му звучи дрезгаво.

Преша стисва ръката му още по-силно и той усеща, че се изчервява.

– Какво ще правим?

– Трябва да останем заедно – отвръща той.

– Заедно – повтаря Хелмут, сякаш да потвърди, че и без това са заедно завинаги. В гърдите на Ел Капитан се надига омраза към брат му.

– Какво значи, че не са само очи? – пита Брадуел.

Преша все така стиска ръката на Ел.

– Този грохот – казва тя. – Ами ако идва от гигантските им тела?

– Трябва да се омитаме оттук, преди да са започнали да се надигат, в случай че имат такова намерение – казва Брадуел.

Преша отмества ръката си.

– Нямаме друг избор. Ще става все по-напечено.

Хейстингс изстрелва дълъг откос с единия си автомат. Цели се право в очите, които хлътват под земята, щом куршумите заорават в пръстта, вдигайки облачета прах.

Но от земните недра се надига още по-страховито бучене.

– Не биваше да го прави – обажда се Преша.

Сякаш в отговор на страховете им от земята се подават посипани с пръст огромни глави, зеещи уста и заоблени уши. Рамене и кокалести ръце, торсове, хълбоци и крака се показват на повърхността. Телата са натежали от пръст, сякаш са оваляни в катран.

Хора ли са?

Мършави, с изпъкнали ребра и жилести крайници. Личи, че някои са били пълни. Кожата им е провиснала като дрипа. Пимигват ожесточено с очи, но лицата им са безжизнени – отпуснати, с увиснали устни. Движат се, сякаш ръцете и краката им са сковани.

Хейстингс открива огън, ала за разлика от пясъчните създания в околностите на Купола, тези тук не се разпадат. Не. Куршумите пробиват черни дупки в телата им. Процежда се кръв, която незабавно се съсирва, потъмнява и образува коричка.

– Защо не умират? – смайва се Преша.

Ел Капитан завърта инстинктивно ключа, форсирайки двигателя. Натиска педала на газта.

– Какво правиш? – сопва се Брадуел.

– Искам да се измъкнем оттук. – Ел Капитан превключва на задна скорост, но гумата не помръдва. Задните се завъртат на място, вдигайки пръст, пясък и чакъл. Форсира колата, опитвайки се да я измъкне от дупката. – Хайде! Хайде!

Хелмут дращи с нокти по гърба на брат си, сякаш копае дупка, в която да се скрие. Хейстингс продължава да стреля.

  • Читать дальше
  • 1
  • ...
  • 87
  • 88
  • 89
  • 90
  • 91
  • 92
  • 93
  • 94
  • 95
  • 96
  • 97
  • ...

Private-Bookers - русскоязычная библиотека для чтения онлайн. Здесь удобно открывать книги с телефона и ПК, возвращаться к сохраненной странице и держать любимые произведения под рукой. Материалы добавляются пользователями; если считаете, что ваши права нарушены, воспользуйтесь формой обратной связи.

Полезные ссылки

  • Моя полка

Контакты

  • help@private-bookers.win