Тогава Хейстингс обяснява, че под ръководството на Уилъкс са увеличили размерите на тези малки молекули, а после, свързвайки ги с други молекули, са получили материала, изграждащ тънката, но здрава и издръжлива обвивка на вакуумните резервоари.

– Летателният апарат се издига с изпускане на въздуха. А се снишава с вкарване на допълнителен въздух, който го прави по-тежък.

– Леле! – въкликва Брадуел, който е истински впечатлен.

Преша оглежда Мъртвите полета.

– Били са толкова умни, но ето какво са постигнали.

Хейстингс споделя с Ел Капитан познанията си, макар и огрничени, за измервателните уреди и навигацията. Брадуел казва на Финън да им покаже карта на района. Картата с магистрали, църкви и комплекси с офис сгради. Финън ги засипва с информация за геоложките и метеорологични особености на района, за гъстотата на населението на квадратен километър, като всички данни са отпреди Детонациите.

А през прозорците на колата се вижда само пустинен пейзаж. Старият свят вече не съществува. Преша се чувства изморена. Всички тези факти отпреди Детонациите `u идват в повече. Защото показват какво са изгубили.

Брадуел разпитва Финън за Сигнус – за съзвездието, за различните видове лебеди, класифицирани с този термин, за връзки с митологията. Гласът на Финън не спира да боботи, равно и ниско.

Тук-там подминават стари табели на вериги за бързо хранене, закрепени на високи метални прътове, повалени на земята като дървета след силна буря. Някои от табелите са разбити на парчета. Други са пропукани като черупка на яйце. Каквото и да е имало вътре – електронни лампи, електрически жици – всичко е унищожено или заграбено. Вятърът е навял пясъка на високи наноси, които поглъщат останките на хотели, ресторанти и магазини за намалени стоки. При все това Преша съзира от време на време оскъдни следи на човешки живот – някоя къща, направена от отнесения покрив на бензиностанция, примитивни колиби, сгушени откъм защитената от вятъра страна на „Хардис“[Верига американски ресторанти. – Бел. пр.].

Докато Преша се взира в пейзажа, Финън разказва гръцкия мит за двама приятели, Сигнус и Фаетон, които били в постоянна надпревара помежду си. Приятелите се предизвиквали взаимно по време на надбягване с колесници по небесната шир. Ала и двамата препускали твърде близо до слънцето. Накрая колесниците им изгорели и те се строполили в безсъзнание на земята. Щом се свестил, Сигнус започнал да търси Фаетон и накрая открил тялото му, заплетено в корените на дърво на дъното на една река. Брадуел докосва ръката `u.

– Чу ли това?

Преша знае за какво си мисли той – за Новиков и Уилъкс и за злополучното удавяне, което най-вероятно не е било злополука. Тя кимва.

Финън продължава разказа си.

– „Сигнус се гмурнал във водата, за да извади тялото на Фаетон и да го погребе както подобава. В противен случай духът му нямало да премине в отвъдното. Ала Сигнус не успял да го достигне. Той седнал на брега на реката и заплакал, умолявайки Зевс да му помогне. Тогава Зевс му предложил да го превърне в лебед и така Сигнус можел да се гмурне и да извади тялото на Фаетон. Ала превърнел ли се в лебед, вече нямало да е безсмъртен. Щял да живее колкото лебедите. Накрая Сигнус избрал да се превърне в лебед, гмурнал се във водата, извадил тялото на Фаетон и го погребал както подобава, за да може духът на приятеля му да премине в отвъдния живот. Зевс така се трогнал от саможертвата му, че сътворил на нощното небе съзвездие с формата на Сигнус – лебед.“

– Уилъкс сигурно е бил Сигнус. А Новиков – Фаетон. – Преша се обръща към Брадуел. – Смяташ ли, че Уилъкс наистина е искал да го спаси?

– Митът звучи странно пророчески – отвръща Брадуел. – Ако Новиков е разполагал с формулата и е провеждал успешни експерименти върху собственото си тяло, и ако Уилъкс наистина го е убил, тогава се е превърнал в смъртен. Предопределил е собствената си съдба. Както каза Уолронд...

– „Той уби единствения човек, който можеше да го спаси“ – добавя Преша. – Очевидно е чувал този мит, дори да не го е разбирал напълно. Нали все пак е избрал лебеда като символ на седморката.

– Мисля, че Уолронд е бил прав за обсесивния разсъдък на Уилъкс, за значението на съзвездието Сигнус, връхчето на чието крило минава над Нюгрейндж – казва Брадуел. – Преди не бях сигурен, но сега си мисля, че започвам да проумявам моделите в мисленето на Уилъкс.

Преша се взира на изток в останките от стари фабрики с нагънати изтърбушени покриви. Тъжна гледка.

– Чудя как ли са оцелели тук.

– Не знам, но трябва да са били доста жилави.

– Пътят свърши – обявява Ел Капитан.

Асфалтът постепенно изчезва. Пясъчните създания се извиват на хоризонта. Преша взима пушката и я притиска към гърдите си.

В далечината се вижда огромна, подобна на скелет, криволичеща структура – дълга шия, която свършва внезапно, гръбнак, който се устремява към земята, завършващ с овал; напомня за буквите от старо време, на които я бе учил дядо `u.

– Какво е това?

– Увеселителен парк – обяснява Хейстингс. – Трябва да го заобиколим от изток.

Брадуел се навежда напред.