– Още не ни е разкрил – отвръща Гласингс. – Ние сме предпазливи. Налага се да бъдем, за да оцелеем.

– Ами мъжът и жената, които ме прикриваха в асансьора?

– Ето го доказателство. Разполагаме със здрава мрежа и можем да ти помогнем да направиш каквото трябва.

Партридж се обляга назад. Моментът на истината.

Изведнъж в погледа на Гласингс се прокрадва умора. Професорът изглежда по-стар, отколкото Партридж го помни.

– Трябва да убиеш баща си – казва той.

– Не – поклаща глава Партридж.

– Слушай – изрича бързо Гласингс. – Ще се погрижим за всичко. Има едно хапче. Ще стане за нула време. Отровите не могат да бъдат проследени. А ти можеш да стигнеш до него. Все пак си негов син.

– Няма да го направя. – Усеща, че му прилошава.

Гласингс не казва нищо. Изглежда замислен и непоколебим.

– Няма да убия баща си. Това ще означава да стана като него. Нима не разбираш?

– Ами ако стане при самозащита? – казва ядосано Гласингс. – Навън се е случвало да нараниш някого, нали?

– Навън се налага да вършиш неща, за които после съжаляваш. Там е пълно със зверове, пясъчни създания, групита и войници от Специалните сили.

Гласингс се изправя и минава зад креслото. Сграбчва облегалката и казва:

– Тук не става дума за възмездие. Целта ни е да спрем баща ти. Той все още е много опасен.

– Мислиш ли, че не знам това?

– Нима не би убил човек, за когото знаеш, че ще продължи да убива?

Партридж иска веднъж завинаги да сложи край на това – на жестокостта на баща си, на смъртоносното му завещание. Наистина би могъл да се добере достатъчно близо до него. Би искал секунда преди да издъхне, баща му да разбере, че синът му го е извършил. Представя си внезапния проблясък на ужас в очите му. Но това е нещо, което не може да направи.

– Трябва да се опитам да поведа хората тук с достойнство.

Гласингс сяда отново. Притиска юмруци. После, без да поглежда Партридж, заявява:

– Той има големи планове за теб.

– Какви планове?

– Разбрах, че иска да се задомиш, да докажеш, че си станал благоразумен.

– Оженил се е отново. Знаеше ли за това?

– Направиха го, без да вдигат много шум.

– Айралийн е моя доведена сестра. Той иска да се обвържа с нея.

Гласингс се дръпва рязко назад.

– Но това е кръвосмешение.

– Не и технически погледнато, но при всички положения е лудост.

– Той обича да контролира всички изкъсо. – Поглежда косо Партридж. – Ами Лайда?... Жива ли е?

Откъде Гласингс знае за Лайда?

– Научил си, че е била изведена от Купола?

– Като примка, с която да те накарат да се върнеш. Да, имахме наши хора в рехабилитационния център. Дори пазачът, който я придружи до изхода, беше от нашите. Тя добре ли е?

– Надявам се. – Помни я как пее на сцената – същата тази сцена над главите им – как музиката се лее от душата `u.

– Може да опиташ с Айралийн.

– Какво? Не искам да я използвам.

– Ами ако тя също има полза от това? Не е добре да я пренебрегваш. Партридж знае, че Гласингс е прав.

– Говори се, че баща ти иска да ти покаже как управлява тук, а после да прехвърли нещата в твои ръце. Сега следващият в йерархията на Купола е Форстийд.

– Форстийд, точно така. Бях забравил за него.

– Откакто баща ти взе да остарява и да става все по-слаб, той стана лице на управляващото тяло на Купола. Но Уилъкс би предпочел теб.

– Защо?

– Истината ли искаш да чуеш?

Партридж кимва.

– Защото смята, че може да те манипулира.

– Не доказах ли вече, че това не е...

Гласингс накланя глава и вдига вежди.

– Да разгледаме фактите – казва той. Това е един от любимите му изрази като учител по история на света.

В крайна сметка се оказа, че Партридж бе избягал от Купола само за да открие по-късно, че това е било част от плановете на баща му. Уилъкс се бе надявал, че той ще го отведе при майка си, и тъкмо това бе станало. А сега Партридж е в Купола, защото баща му бе заплашил, че ще убие много хора, ако не се върне.

– По дяволите! – ругае Партридж.

– Помисли си хубаво за баща си, Партридж, и кое е добро за всеобщото благо.

– И това е убийството?

– Обещай ми само да си помислиш.

Партридж впива ръце в страничните облегалки на креслото.

– Каква е следващата ми стъпка?

– Трябва да откриеш баща си, да се сближиш с него. Не можеш да направиш нищо, без да спечелиш доверието му и без да се сдобиеш с информация.

– Ти ли ще ме заведеш? – пита Партридж.

– Ако го направя аз, връзката ни ще излезе наяве.