— Добри находки? — обърна се към високия младеж, като допусна, че водачеството може би е свързано с ръста.

— Какво значение има за теб? — попита най-дребният от торките. Дотук с догадките. Явно днес не беше от добрите дни на Стен.

— Ето един по-добър въпрос — каза Стен. — Какво значение има за теб?

Той измъкна няколко кредита и ги размаха пред искрящите малки очи. Дребният торк се опита да ги хване. Стен дръпна ръката си назад.

Кимна към посолството.

— Къде отидоха?

— По домовете си. Какво си мислиш? — детето се взираше в парите с присвити устни. Стен сложи няколко кредита в малката ръка.

— Кажи ми още — подкани го Стен. — Започни с това кога си тръгнаха.

— Преди три или четири часа — отвърна детето. — Играехме си надолу по улицата, когато изневиделица настъпи страшна суетня. Суздали, които лаят и вият, както си знаят. Гравилихтери и войници суздали навсякъде. Преди да се усетим, изнесоха всичко от сградата и потеглиха.

Стен даде на хлапето още малко кредити.

— Някой да е тръгвал след тях?

— Не. Нито някой се появи по-късно. Суздалите си тръгнаха сами. И не говореха изплашено.

— За какво говореха? — попита Стен и отпусна още малко пари на малкия негодяй.

— Да убиват богази, ти какво си помисли? — Младият торк очевидно беше поразен от невежеството на Стен. — Промъкнахме се близо, разбираш ли? За да проверим дали няма да оставят нещо ценно след себе си. Чухме водача на глутницата да говори с куцокракия, който ръководи милицията. Каза, че предстои голяма битка. С богазите. Затова си отиваха вкъщи, за да помогнат в битката.

Детето погледна Стен. Очите му бяха като на старец.

— Предполагам, че суздалите нямат шансове — каза то. — Вярно е, че са опасни. Но пилетата са по-лоши. Ти как мислиш? Суздалите или богазите?

Стен му даде и останалите кредити.

— Има ли значение?

— Не, разбира се. Просто се опитвам да пресметна шансовете. Залозите са за богазите в моя квартал. Десет към едно. Реших, че може би ще ми подшушнеш нещо, за да припечеля малко пари. И да се заема със сериозни дейности.

Той размаха юмрука с парите пред лицето на Стен.

— Според мен — продължи, — човек трябва да се обзаложи и да рискува при всяка възможност. Искам да кажа, човек може да има късмет цял ден и така и да не разбере. Ако схващаш за какво говоря.

— Определено схващам — кимна Стен. Тръгна си убеден, че шансовете му са намалели още повече.

— Моята визия е проста, генерале — каза Искра. — Но вярвам, ще се съгласите, че простотата на идеята е от първостепенно значение.

— Без съмнение — отвърна генерал Даул. — Това е едно от качествата ви, на което винаги съм се възхищавал от години насам. Вие виждате нещо, което изглежда доста сложно, но после, с малко пренареждане, то престава да е сложно. Става е просто. Реално. Гениално. — Даул нямаше и най-малката представа какви ги приказва. Но нямаше значение. Генералът беше експерт в ласкателствата.

Той отпи от водата, която Искра му беше предложил за освежаване — като се престори, че й се наслаждава сякаш е вино.

— То е като тази чаша вода — продължи Даул, като търсеше каквато и да е аналогия. — Аз виждам вода, но вие виждате…

Мозъкът му даде на късо. Какво по дяволите виждаше Искра? Може би виждаше просто вода. Лично Даул можеше да види и зеленокожо земноводно. Такова, което квакаше.

— Да. Продължавай — насърчи го Искра. — Какво виждам аз, генерале?

— Символ — издиша тежко Даул. — Точно така. Символ. Кой друг освен гений би видял символизма в обикновена чаша вода?

Той бързо хвърли поглед към лицето на Искра, за да види как е минал този словесен танц. Докторът грееше и кимаше. Уф. Слава Богу.

— Вие се насочвате към сърцевината на нещата, както винаги — каза Искра. — Затова чувствам, че се нуждая от вас. Знаех си, че ще намеря сродна душа.

— Абсолютно — съгласи се Даул, като нервно приглади белите си кичури. — Няма никакво съмнение в това.

Какъв стар глупак, помисли си Искра.

— Вие вероятно сте най-уважаваният човек сред военните, генерале — каза на глас.

— Благодаря ви.

— Това е самата истина. Имате репутацията на верен служител. И ревностен защитник на джохианските традиции.