Повече от сигурна.

Пойндекс внезапно разбра, с абсолютната яснота отвъд опита, параноята или аморалността, че неговите шансове да оцелее, ако разследва къде отива този мистериозен сигнал, са по-малки от нула. С неохота Пойндекс лично унищожи и трите устройства.

Не беше сигурен какво точно беше направил. Нито защо Императорът имаше тези бомби в тялото си или защо искаше да ги махне. Изглеждаше смислено Императорът да се пази от похитители.

Но… ако беше вечен, както вече беше доказал, какво ставаше, когато бомбата избухнеше? Как Императорът преживяваше взрива?

Психическа проекция?

Стига глупости. Още малко и щеше да приеме откачените вярвания на Култа на Вечния император, според които техният владетел периодично ходи да общува със Свещените сфери.

По дяволите. Сега беше времето да бъде напълно верен слуга.

— Сър, кървите.

Пойндекс се изтръгна от мислите си и отдаде чест на войника от „Богомолка“.

— Благодаря. Трябва да съм се порязал. Ще се погрижа за раната.

Войникът кимна и продължи обиколката си, очите му оглеждаха пустошта за всеки враг на Империята, който можеше да се спотайва там.

Благодарен за болката, своето решение и прекъсването, Пойндекс се отправи към лазарета.

Позволи си кратък миг на гордост.

От този миг нататък Императорът, подпомаган от слугата си, нямаше вече да бъде контролиран от миналото.

Очите на Вечния Император се отвориха.

Намираше се в студено и стерилно място. Гол.

Обхвана го паника. Пак ли беше на кораба? Беше ли станала грешка? Беше ли отново онзи хленчещ интригант, когото ненавиждаше?

Не. Усети болка. А не схванатите мускули на прераждането…

Спомни си.

Да.

Трябваше да е на Земята, а Пойндекс беше изпълнил дълга си.

Императорът все още живееше.

Той позволи на съзнанието си да се полута, макар и наполовина упоен. Но дори в унеса си осъзна, че вече не се чувства наблюдаван. Бе изчезнало чувството, че трябва да брани всяка своя мисъл.

Връзката беше прекъсната.

Очите на пазача, убиеца, Гласа на кораба, бяха затворени.

Сега беше жив.

Сега можеше да управлява, както съдбата му беше отредила.

Сега беше свободен.

Вечният император се усмихна.

Клането в университета „Пушкан“ имаше широк отзвук из Алтайския куп. Слухове за трагедията плъзнаха по улиците на Рурик, докато войските откриваха огън. Стен отбеляза тази аномалия като важна, докато се опитваше да извлече някакъв смисъл от хаоса, който бушуваше около него.

Обграден от джохиански войски, чиито изрични заповеди бяха да защитават Имперското посолство, Стен стоеше в окото на бурята и наблюдаваше ставащото, като пишеше тонове доклади, означени „Строго секретно“.

Самото клане беше видял през очите на два от разузнавачите Фрик и Фрак, които се спускаха над войниците, докато те стреляха по студентите. Той изобщо не хранеше съмнения, че Искра е наредил атаката. Да го докаже обаче, щеше да бъде по-трудно. Войниците не носеха обозначителни знаци по униформите си. Очевидно бяха хора. Но можеха като нищо да са от разбунтувала се джохианска милиция. Или дори да са торки.

Стен забеляза, че според първия слух атаката е дело на отряд от суздалската милиция.

Тази информация пристигна, докато той наблюдаваше как Риел полита от барикадата. Слухът беше последван от точно противоположен около секунда по-късно: богазите бяха извършили това ужасно деяние.

Стен, който беше виждал доста кръвопролитни сцени в живота си, се насили да изгледа жестоката драма, която се разиграваше пред очите му. Видя няколко по-млади офицери за свръзка да повръщат при гледката. Дори Фрестън, най-главният в отдела, се извърна настрани.

— Мъжът не е глупав… — каза Алекс, докато наблюдаваше касапницата на екрана. — А е напълно побъркан.

Стен не му обърна внимание, тъй като се опитваше за десети път да се свърже с Искра, за да му каже да изтегли копоите си. За десети път обаждането му беше отклонено от нископоставен чиновник, който обясни, че Искра „медитира“ и е оставил изрични инструкции да не го безпокоят.

— Ще го медитирам аз — изръмжа Стен. После се обърна към Алекс. — Дай ми картина от двореца.

Секунда по-късно двойка Фрик и Фрак прелетя над Площада на Каканите.