— Възможно ли е — предположи Еку, като умишлено прие ролята на адвокат на дявола — това Императорът да нарича популярни мерки?

— Възможно е. Но не ми харесва да използвам неразумна предпоставка, от която да изхождам. Това е предразсъдък на науката ми, разбира се. Но ето и още една част от мозайката. Една моя колега — всъщност тя беше сред малкото хора, които се опитах да науча да мислят логично — получи интересна задача. Тя е експерт в психологията на военното набиране. Подготви кампания, строго секретна, за Таанските светове.

— Какво?

— Да. Нашите бивши врагове сега са още по-зле от Империята. Нищо не се прави, за да се подобри състоянието на икономиката им, между другото. Но набиращите офицери обикалят тези светове и записват доброволци.

— Това е зло — каза Еку. — Но от историята е известно, че военните дават парите си най-вече там, където бедността е най-голяма.

— Правилно. Но ако си спомняте, Императорът беше решил в края на войната, че старите бойни мечти, които таанците наричаха своя убийствена и самоубийствена „култура“, трябва да бъдат заличени. А днес тези имперски офицери провеждат кампания, която се основава на идеята, че е време воините таанци да се издигнат и да се пречистят. Да докажат, че все още имат силата на предците си, въпреки че тези предци са се сражавали за погрешна кауза. Сега е дошъл техният ред да защитават Империята и тъй нататък.

Еку се издигна високо нагоре, близо до тавана на пещерата, докато обмисляше чутото.

— Възможно е за профан в икономическата област да изглежда, че можеш да излезеш от депресията, като закупуваш ненужно оръжие — отбеляза той. — Но не наемаш моряци или войници. Те просто са твърде скъпи и размирни по време на мир. Съществуването на ръба на мизерията и опашките за социални помощи са по-икономични, ако може да се мисли толкова коравосърдечно. Защо да се търсят войници, ако няма враг?

— Може би Императорът вижда враг — каза Рюкор тихо. — Помислете за природата на кралете — добави тя почти шепнешком. — Помислете в какво се превръщат.

— Но Императорът е вечен — възрази Еку, а обичайното му спокойствие се пропука. — Това никога не се е случвало преди.

— Така е. Нещо се е променило. Но това не е моя грижа. — Тя отново натисна панела. — Изкусително е, а и много лесно за всяко поколение да вещае Армагедон. Но компютрите не стават сприхави и раздразнителни. Аз правя прогнози. Предвиждания. Ще стигнем и дотам, по-късно, след като и двамата си починем, за да сме сигурни, че няма да допуснем грешки. Но ето ги заключенията: Империята доказва накрая, че не е някакво генетично изключение. Като всички империи преди нея и тя следва курс на закостеняване, корумпиране, разложение и сега е обречена на разруха. Не от някакъв исторически процес или от външен враг. А заради едно същество: Вечния император.

Същата беше и присъдата на Еку.

— Предполагам — каза Рюкор, след като помълча и помисли известно време, — че сте дошли тук за повече от потвърждение на вече известното на здравия ви разум. Вие сте твърде рационално същество, за да пропътувате толкова далечно разстояние, да поемете голям риск за вашата раса и личност просто за да поискате допълнително уверение.

— Да — отвърна Еку. И внезапно мисълта изникна в него: Ето го тук, майстора на дипломацията. Консултант. Експертен съветник. Сивата власт на петстотин владетели и същество, което беше предлагало съвети на самия Вечен император, при това привеждани в изпълнение. И ето го тук, дошъл да иска съвет от Рюкор сякаш беше емоционално нестабилен младок.

Той разбра защо Рюкор наистина беше толкова високо ценена.

— Искате да знаете — каза тя — какво трябва да направим, за да предотвратим разрухата.

— Да — потвърди още веднъж Еку.

— Нямам представа. Обмисляла съм и продължавам да обмислям, но нямам отговор. Все пак ще ви предложа една мисъл, тъй като всичко друго, което казах, е адски мрачно. Помислете върху следното. Какво би се случило, ако Императорът не се беше завърнал? Искам да кажа, не се беше завърнал изобщо, а не да се завърне по-късно.

— Щяхме да попаднем в хаос — заяви Еку. — И да деградираме до варварство.

— Съгласна съм. Но за подобно развитие щеше да има само една причина — загубата на АМ2, нали така? Присъствието или отсъствието на Императора не е достатъчно важен фактор, за да срути всичко.

— Да — каза Еку предпазливо. — Съгласен съм с това.

— Благодаря ви. Сега, не е ли вярно, че всяка раса, всяка култура е имала своите тъмни епохи? Понякога са били много, нали?

Господин Еку кимна.

— И винаги световете са се възстановявали от тях?

— Не мога да кажа винаги — вметна господин Еку. — Някои раси може да са преминали напълно към варварство и ние да не сме ги срещнали. Или да са деградирали до пълна анархия и да са се заличили.

— Махнете думата „винаги“ тогава — продължи Рюкор. — Но е вярно по принцип. Не е ли също така вярно, че след като упадъкът на дивачеството бъде отхвърлен, следващата стъпка е възраждане.

— Да. И бихте ме обнадеждили, само че това не се отнася до Империята. Нейното присъствие е твърде значимо, твърде древно и твърде всеобхватно.