— Не и ако АМ2 се махне от уравнението.

— Но Императорът е единственото същество, което знае къде АМ2 съществува в суров вид или как се синтезира.

— Господин Еку — възрази Рюкор меко. — Вие сте твърде образован и интелигентен, за да си позволите твърдението, че само един откривател може да създаде определено изобретение. Че само един художник може да сътвори определена картина. Или че само един философ е способен да възпроизведе социална система.

Господин Еку каза:

— Отново ме обнадеждихте. Но страхувам се, не вярвам, че можем да започнем проект „Манхатън“ за издирване на АМ2 и да го доведем до успешен край. Тайният съвет се опита достатъчно усърдно.

— Тайният съвет беше, тук отново трябва да използвам семантично натоварена дума, зъл. По-неутрално определение би било ориентиран към себе си. Но ще използвам зъл. Злото, като обратното на доброто — в категориален смисъл, — е по дефиниция късогледо, обслужващо себе си, мързеливо и нечестно. Затова и търсенето на Тайния съвет е било ограничено и обречено на провал.

— Рюкор, как можете да оставате такъв оптимист след толкова много опит? — зачуди се Еку. — Виждал съм злото да триумфира поне толкова пъти, колкото и доброто.

— Както Килгър би казал на онзи диалект, който нарича разбираем език: чисто съзнание, чисто тяло. Избери си. Сега — продължи тя, като се измъкна от водата и се качи на гравиколичката — ще се качим ли горе, където ни очакват моята храна и вашият спрей? Няма нужда да се притесняваме тази вечер. Дори ентропията се движи с отмерена, бавна крачка.

Еку полетя над количката, докато се изкачваха нагоре, по-дълбоко в недрата на пещерата, като продължаваше да обмисля основния проблем. Осъзна, че някак и двамата бяха приели факта, че Императорът трябва да бъде премахнат или поне обезвреден. Като се изключеше въпросът с АМ2, следващият въпрос беше кой ще се наеме с тази нелека задача?

Едно име мина през ума му за втори път.

Мъжът, който искаше всички да летят.

Стен.

Ехото от експлозията в казармите все още не бе заглъхнало, когато Искра реши да консолидира и увеличи властта си. Новинарското затъмнение на Вечния император се вписа идеално в плановете му.

Искра изпълни с ефира със словесни нападки срещу тези (неизвестни) предатели, които бяха накърнили честта на Алтайския куп със своята подла атака над умиротворителните сили на Империята. Обяви военно положение. Постанови полицейски часове след зазоряване и преди мръкване. Забрани всякакви демонстрации, публични протести и стачки. Освен това намекна за „други мерки“, които щяха да бъдат „разкрити в подходящото време“. Приключи с безстрастен призив към всички граждани да претърсят душите си и тези на съседите си за знаци на нелоялност.

След насилствено потисничество в продължение на поколения хората бяха наясно какво ще се случи после. Някои извадиха скътаните си пари, за да подкупват. Други съставиха списъци с врагове, които да обвинят. Повечето се скриха в домовете си и зачакаха тропота на ботушите и ударите с приклади по вратата.

Но колкото и да бяха опитни в политиката на страха, съществата от Алтайския куп не бяха подготвени за това, което се случи.

Милхауз стоеше изправен гордо в новата си черна униформа, с килната барета и сребърна значка „Студенти за Искра“. Имаше капитанска емблема на едното рамо и знак на Корпуса на чистотата. Измъкна пистолета си и изръмжа заповеди на своите нетърпеливи, млади последователи.

— Искам всичко да е отмерено идеално. Заемете позиция — тихо, по дяволите! И когато дам сигнал, всички се устремяваме изведнъж. Схванахте ли?

Чу се групово; „Да, сър“.

Милхауз махна царствено с ръка. Корпусът на чистотата започна да действа.

Тараниращият отряд пое водачеството. Милхауз и основните сили го следваха. Всички се спуснаха по тъмната, оградена от дървета алея, която водеше към библиотеката на Рурик. Луните на Джохи осветяваха сцената.

Библиотеката светеше до късно тази нощ. Главният библиотекар — възрастен торк на име Порей — се беше молил много, за да му позволят да избегне вечерния час и да работи до късно през нощта. Официалната причина: да сортира съблазнителните материали, забранени с извънредните декрети на Искра.

Истинското намерение на библиотекаря обаче беше да спаси колкото се може повече от материалите. Порей и служителите му се свързаха със симпатизиращи им интелектуалци. Бяха правили същото много пъти по време на управлението на Каканите. В миналото тази традиция беше спасила най-ценните текстове в системата на библиотеката.

Докато тъмните силуети на Корпуса на чистотата на Милхауз заобикаляха сградата, Порей още веднъж обмисляше избора си. Не можеше да спаси всичко. Трябваше да предаде достатъчно голям брой забранени материали, за да докаже лоялността на интелектуалното общество.

Той погледна количките с фишове и книги, предназначени за тайните хранилища в мазето. Отстрани бяха наредени материалите, които смяташе да даде на подпалвачите на Искра.

Беше много малка купчина.

Порей въздъхна. Не се справяше добре. Трябваше да реже по-дълбоко. Хвана два старинни тома. Бяха истински книги — единствените копия на творбите, притежавани от библиотеката.

Едната беше доста омачаканата „451 градуса по Фаренхайт“ на Рей Бредбъри. Другата беше непокътнато копие на „Здравият разум“ от древния мислител Томас Пейн.