Стен се поклони още веднъж. Лицето му беше безизразно като това на Алекс, Ото или Синд.

На Площада на Каканите ги очакваше приветстваща група. Тъй като всички бяха хора, трябваше да са събрани от Даул или Мениндер. Най-вероятно, като се имаше предвид колко време отнемаше на министъра на отбраната да схване напълно ситуацията, това беше една от групите на Мениндер.

Искра се изкачи бавно, наясно, че е записван от снимачните екипи, по стълбите към главната тераса на двореца. Обърна се и се вгледа надолу към приветстващата група. Стен се зачуди дали няма да произнесе реч. Но Искра само кимна отсечено сякаш просто приемаше своето, и се обърна към очакващата официална процесия, която включваше цялата палитра от джохиански водачи, както и представителите на богазите и суздалите.

Очите му ги огледаха внимателно като камера. И също толкова безстрастно. Той кимна отново.

— Благодаря ви, че ме приветствахте с добре дошъл у дома — каза той. — Утре ще се срещнем, за да обсъдим как тези от вас, които са квалифицирани, ще ми помогнат да въдворя Новия ред в нашия куп. Сега съм уморен. Ще ям, ще си почина и ще прегледам бележките си.

Без да изчака отговор, той влезе през двукрилата висока порта, която водеше към двореца. Стен го последва.

Няколко гвардейски офицери и един уплашен джохиански дворцов подлизурко ги посрещнаха вътре.

— Аз съм… — започна подлизуркото.

— Ти си Нулимер — прекъсна го Искра. — Беше майордом на Какана. Както и твоят баща. А неговият баща преди това е служил на онова прасе, което е създало Какана.

Нулимер изглеждаше готов да припадне.

— Освен това — продължи Искра, — си предупредил веднъж баща ми на дворцов прием, че Каканът не говори добри неща за него.

Нулимер се втрещи, очевидно не можеше да си спомни за случая, после се окопити.

— Да — продължи Искра. — И ще бъдеш възнаграден за това, въпреки че твоето предупреждение не е било разгледано с подобаващото му внимание. Мога само да се надявам, че ще ми служиш също толкова вярно, колкото на онзи злодей.

Нулимер понечи да падне на колене. В същия миг Искра се озова до него и го повдигна.

— Не, човече. Няма да има коленичене в този нов ред.

Искра се обърна сякаш сега говореше на тълпата вън или пък на важните особи, които се суетяха на терасата.

— Виждате ли? Всичко се знае. И всичко ще бъде възнаградено — гласът му се сниши. — Или наказано.

После по-силно:

— Всичко!

Той се обърна пак към майордома.

— Чу. Сега, върви. Кажи в кухнята, че ще ям. Ще пратя по този офицер тук месечното си меню.

Нулимер, последователно изчервяващ се и греещ от възхита, успя да излезе тромаво от залата. Искра се обърна към един от помощниците си.

— След това малко представление той ще ми служи добре. Но проверете стаите му — в случай че оценката ми е била погрешна.

Помощникът кимна и подаде на Искра напечатан лист. Искра го връчи на един от гвардейците.

— Това е, което ям — поясни той. — Моля предайте го на готвачите. И ги уведомете, че тази диета, разбира се, не се отнася за банкети или други специални случаи.

За миг на лицето на Искра изплува нещо, което можеше да мине за усмивка, после то придоби предишното безстрастно изражение.

Стен не можа да се въздържи. Спря до имперския войник и погледна към листа. Съдържаше цикъл от менюта, с бележка в края, че менюто трябва да бъде повторено. Успя да види предвиденото за един ден:

Стен се надяваше, че всякакви съвещания с имперския посланик по време на ядене ще се смятат за специален случай. Особено вечерното хранене. Стен подозираше, че супата от бели дробове бе включена, за да напомня на Искра за бедните му дни в изгнание. Едва ли беше възможно да я харесва.

Но сметановата торта? Може би това беше единственото удоволствие, което Искра си позволяваше. Стен си даде сметка, че ако някой го избереше за диктатор, щеше да мисли за наложници, силни питиета, халюциногенни вещества или порочна компания. Но всеки тиранин с вкусовете си.

Искра чакаше. Изглеждаше нетърпелив. Стен побърза да го застигне.

— Това, предполагам, е била спалнята на Какана?

— Да — побърза да отговори един от суетящите се помощници.

— Тогава ще бъде и моята. Обаче ще направим малки промени.

— Разбира се, докторе.

Искра се загледа замислено в голямата зала.

— Първо, махнете това ужасно легло. Няма да следвам сексуалните навици на този червей. Знаете на какво спя. И тези картини. Изхвърлете ги. Дайте ги на музей или ги изгорете. Няма значение. Едва ли ще ни остава време за величествени представяния на жалкото ни минало. Накарайте да ги заменят със стенен екран. Проектор за карти на тази стена. Хранилища за фишове и книги на другите стени. Трябва да преместим тази камина в съседната стая, тя ще бъде бойната ми зала. Сега напуснете. Ти, И Дийн, се върни на имперския кораб. Уведоми останалите ми служители, че могат да се пренесат в двореца. Накарай имперските сили да осигурят охраната за преминаването.