— Нямам голям избор, ваше величество — каза Пойндекс. — Самото знание за съществуването на подобен отдел може да бъде… притеснително. И…

Той потупа предложението на бюрото.

— Този план и проблемът, който трябва да разреши, е определено нещо, което никога не трябва да става публично достояние.

— Разсъждението ти е правилно. Ти си всъщност единственото същество освен мен, посветено в проблема и планираното решение — заяви Императорът. — Но преди да приемеш, имам един въпрос. Какво ще те спре да ме предадеш, както предаде Съвета?

Последва дълга тишина. Пойндекс стана и започна да крачи нервно.

— Ще ви отговоря, сир — заговори накрая, — въпреки че предпочитам да не обсъждам собствените си странности. Намирам темата за… смущаваща. Може би ако ми разрешите една история — притча — това ще помогне.

Пойндекс си пое дъх.

— В началото на шпионското обучение се разказва историята за известен майстор на шпионажа. Служил е на древен земен император. На него се приписва създаването на модерния шпионаж, всъщност всеки човек шпионира брат си и бива шпиониран от него. Владетелят, впечатлен от уменията му, решил да го награди. Мъжът искал само едно — маршалски жезъл. Императорът бил шокиран от предложението и отказал. На шпионите не се полагат наградите на честните войници. Нито — добавил той — им се полага публична слава.

— Мъжът е бил Фуке, а името на диктатора — Наполеон Първи — каза Императорът.

— Знаете за случката, сир. Е, историята се разказва, за да обезкуражи желанието на младия разузнавач да търси слава. И смятах, че съм я приел присърце и съм се научил да потискам каквато и нужда да изпитвам да се появя в публичното пространство, както и всяка друга емоция, която пречи на едно същество да бъде ефективно. Но когато покойният господин Кес ми отправи предложението да бъда издигнат като член на Тайния съвет, предложение, което беше продиктувано в голяма степен от личните му интереси, аз научих, открих, че все още съм амбициозен. След падането на Тайния съвет се справих с тази си слабост.

— Наистина ли? — зачуди се Императорът. — Амбицията е като хидра.

— Има ли значение, сир? — попита Пойндекс. — Защото за разлика от онези глупаци от Тайния съвет, много се съмнявам, че някога ще ми оставите възможност да ви предам.

Императорът кимна. Просветлен — или боязлив, — егоизмът беше приемлива мотивация. Особено за задачите, които имаше наум за Пойндекс.

— Приемам предложението ви, ваше величество. Разбира се, че го приемам. Всъщност съм поласкан.

— Добре. Ще зачисля под твое командване достатъчно хора. Някои от тях ще имат също толкова… сиви предистории. И някои от тях ще получат задачи, за които не е нужно да знаеш нищо.

— Разбирам, сир.

— Също като тази — Императорът посочи предложението. — Имам три въпроса, свързани с него. Трябва ли да знаеш повече за устройството?

— Не, сир… И ще откажа да слушам разяснения за него. Самото знание за това е достатъчно рисковано, за да застраши оцеляването ми.

— Смяташ ли, че задачата може да бъде изпълнена?

— Да — отвърна Пойндекс сухо. — Извършвали сме доста по-сложни процедури за двойни, тройни агенти и предатели, ваше величество.

— Добре, много добре — кимна Императорът.

— Ще ни трябва около месец, за да съберем екипа, сир. Вероятно два цикъла за извършването на самата работа и, разбира се, пълна изолация — отбеляза Пойндекс.

— Вече мислих по въпроса. — Императорът се пресегна към бюрото и вдигна предложението. Взе запалка, включи я и задържа хартията срещу й. Листовете веднага пламнаха и се превърнаха в сива цепел. — Мястото ще бъде древната Земя.

Пойндекс се изправи, отдаде чест и излезе. Императорът се загледа след него. Беше жалко, че никога нямаше да предложи на Пойндекс наздравица или да му сготви вечеря, когато планът бъдеше завършен, както беше правил с Йън Махони или Стен. Но това беше отдавна, а сега бяха други времена.

— Какво си се разкикерчил като хрътка, млади Стен. Не разбирам защо се косиш — каза Алекс. — Те нямат избор в случая. Така е повелил Императорът.

— Това не го прави по-лесно — отвърна Стен.

— Съгласна съм с Алекс — намеси се Синд със своите фашистки виждания, възприети от Бор. — Знам, че не ти е приятно просто така да им заявиш, че съдбата им е решена. Щом идва нов водач, те трябва или да се съгласят, или да преглътнат недоволството си и да се подчинят. Но не виждам начин да захаросаш горчивия хап. Това са фактите и те ще трябва да ги приемат.

— Не търсех захарче — заяви Стен.

— Вразуми се най-сетне, момко — сгълча го Алекс. — Нашата приятелска четворка ще се изтърси тук всеки миг.

— Ето как виждам нещата — поде Стен. — Когато д-р Искра пристигне — а все още нямам идея кога точно ще пристигне, по дяволите, — както и да е, когато пристигне и поеме командването, нещата могат да отидат към дракх много бързо. Какво ще стане, ако всички решат да кажат на Императора да сложи новия си безстрашен водач там, където слънце не огрява?