Златните къдрици на воина се раздвижиха първи. Дългите мигли се разтвориха. Воинът погледна лицето на спящия посланик. Очите й се плъзнаха надолу към бельото, после светнаха палаво. Малките й зъбки проблеснаха в странна усмивка.

Синд внимателно разплете своята част от възела. Като издърпа прекрасните си крайници от прегръдката на Стен, тя коленичи върху огромното легло на Вечния император. Имаше място за цял взвод любовници в копринените му чаршафи. Но за това, което Синд си беше наумила, голямото игрално поле беше загуба на пространство.

Тя внимателно вдигна бельото. Издължените й пръсти достигнаха целта си. Русата й глава и меките й устни се наведоха надолу.

Стен сънуваше Малък мост. Кръстосваше заснежените полета, които се простираха от гората до къщата му край езерото. По някаква причина носеше патрондаш, стегнат патрондаш. Още по-странното беше, че патрондашът беше пристегнат на голото му тяло. Не беше неприятно или смущаващо. Просто странно.

Внезапно се озова в къщата си, легнал до припукващия огън. Патрондашът беше изчезнал, но той все още беше гол и се случваше нещо невероятно. После осъзна, че спи. И сънува. Е, не всичко беше сън. Не и голата част. Нито прекрасните неща, които се случваха. После огънят припука по-силно.

— Посланик, присъствието ви е необходимо на мостика! — говореше огънят.

— Какво? — промълви Стен.

— Посланик! Чувате ли ме?

— Махни се, огън. Зает съм.

— Посланик Стен, говори адмирал Мейсън. Ако обичате, имаме нужда от вас на мостика.

Хубавото преживяване изведнъж се стопи. Стен отвори очи във внезапен пристъп на кисело настроение. Настроението му стана още по-лошо, когато видя заоблените очертания на Синд и разочарованото й лице. Устните й оформиха думата:

— Съжалявам.

Стен докосна ключа за комуникационната уредба, вграден в една стойка до леглото.

— Добре, Мейсън — каза той, като се постара да не му проличи, че му иде да вие, но без особен резултат. — Идвам веднага.

Синд започна да се смее. Гримасата на Стен стана още по-крива. Проклетият Мейсън.

— Дай ми заповед — предложи Синд — и ще изпратя отряд да го разстреля.

Стен най-накрая видя и смешната страна и се присъедини към смеха й.

— Ще мога ли да го подложа на мъчения преди това? — попита той. — Знам точно откъде искам да започна.

Сетне се измъкна от леглото и започна да се облича.

— Не съм дежурна още два часа — уведоми го Синд, — така че ако се върнеш, преди да си взема душ…

Тя остави изречението недовършено.

— Ще побързам — обеща Стен.

Два часа по-късно той погледна часовника си, замисли се с копнеж за Синд и заговори на Мейсън.

— Може би сами заглушаваме сензорите си — предположи Стен с назидателен тон. — „Виктори“ е сравнително нов. Не са правени сериозни проверки на двигателите. Да не би да се дължи на течове?

Лицето на Мейсън почервеня. Той лично беше инспектирал сканирането на всяка връзка. Нямаше начин да позволи някаква грешка да го посрами пред този кучи син. По-скоро би ял дракх вместо храна.

— Случи ми се нещо подобно на първия ми тактически кораб — излъга Стен умело, като отлично съзнаваше какво си мисли Мейсън. Не се опитваше да го дразни. В крайна сметка, Мейсън командваше. Стен просто искаше проблемът да се разреши. — Беше чисто нов и почти неизползван, когато господин Килгър и аз го получихме.

Стен посочи към своя приятел, който явно споделяше своите технически познания със свързочния офицер на Мейсън. И двамата обсъждаха нещо разгорещено и ръкомахаха над главния панел. Разменените думи нажежиха атмосферата.

— Проектантът не беше пресметнал влиянието, което неразработените двигатели оказваха върху излъчванията — продължи Стен. — Имаше ужасни смущения в излъчването. Както и в приемането.

Белегът на Мейсън възвърна нормалния си цвят.

— Добра идея. Ще я проверя.

Той даде заповед на главния си инженер, като първо се наруга, че не се е сетил сам за това. Няколко минути по-късно дойде известие за резултата.

— Не помогна — докладва Мейсън. Беше твърде голям професионалист, за да злорадства. И адмиралът искаше проблемът да се разреши. — Беше прав за изтичането. Но то е малко, не е достатъчно, за да има подобен ефект.

Стен кимна. Просто се беше надявал, че ще напипа проблема. Погледна към Килгър и свързочния офицер, искаше му се да ги попита как се справят. Но запази мълчание. Не беше негова работа.