Оставаха пет минути до неговия deadline. Той тъкмо бе започнал да раздвижва краката си и да се приготвя да тръгва, когато лампите в полицейската кола изведнъж светнаха. Секунди по-късно тя вече се движеше и HP побърза да запали скутера.

Минаха по „Шюмлингеленкен“ към Шиста и за миг HP си помисли, че на петдесет и осми са му наредили да се прибере в кораба-майка на „Торшхамнсгатан“. Но той подмина разклонението и продължи към E4.

— Мамка му — измърмори HP в каската, когато осъзна накъде са се отправили.

Ако бусът излезеше на магистралата, можеше само да му каже благодаря и довиждане. Цялата вечер отиваше по дяволите.

Вече бяха в Мерща. Никъде не се мяркаше и една кола, така че просто даваха газ напред. Определената скорост беше сто и трийсет и патрулката пред тях изпълняваше инструкциите безпрекословно.

Викстрьом отпусна малко газта и остави полицейската кола да се отдалечи на около сто метра. Това им даваше достатъчно пространство за маневриране, а и улесняваше задачата на Ребека да наблюдава обстановката сега, когато светлините на патрулката не я заслепяваха постоянно.

Минаха покрай Стура Весбю, а после покрай Упландс Весбю.

Докато профучаваха оттам, тя видя светлините от предупредителните факли, които полицаите бяха разположили, за да спрат движението. Отпред беше патрулният автомобил, после Ребека и Викстрьом, а след тях бусът, пълен с войници от Бързо реагиране. Следваха един събърбан и двете БМВ-та, а после вторият отряд, който едва се виждаше в огледалото.

Щяха да минат покрай отклоненията за Вреден и Рутебру, а не след дълго да стигнат и до Солентюна.

Когато видя факлите, той се обърка. Червени, искрящи предмети, подобни на грамадни бенгалски огньове, разположени по всички платна. По средата на всичко това стоеше полицейска кола, паркирана и с пуснати светлини.

Да не беше станала катастрофа?

Но това не спря петдесет и осми, той спокойно се приближи до блокадата и мигна със светлините, след което ченгетата му махнаха да продължи.

HP се доближи дотолкова, доколкото смееше, и после спря, за да види поне в каква посока мислеше да се отправи Хаселквист. Но за негово учудване 1710 зави незабавно наляво и тръгна надолу по отклонението към южната лента на E4. Какво, по дяволите, правеше този глупак?

Караше срещу движението!

Бусът продължи бавно по рампата към магистралата, но точно преди да го изгуби от поглед, като че ли спря.

HP изчака няколко минути, но колата остана на място и той бързо взе решение. Нещо ставаше, нещо голямо, беше напълно сигурен в това!

Магистралата, изглежда, беше блокирана и то не само при това разклонение. Той не бе видял нито една кола да минава долу по E4 през минутата, в която наблюдаваше буса отгоре. Петдесет и осми дори не бе докоснал спирачката, когато видя полицаите и блокадата, така че очевидно ги беше очаквал.

Каквито и планове да имаше Играта за петдесет и осми и полицейския бус, то гарантирано бяха свързани с това, което се случваше долу на магистралата и единственият начин HP да разбере какво ставаше, беше самият той да слезе долу.

Обърна скутера и подкара обратно към Шиста. След стотина метра изгаси фара и отби встрани. Хвърли бърз поглед през рамо, за да провери дали ченгетата не го зяпат, след което се втурна право през тъмната гора.

Норвикен беше отляво и дълго време по пътя нямаше никакви отклонения. Магистралата беше съвсем празна, никъде не се мяркаше движение, освен отраженията от мигащите светлини и тя внезапно се сети за куплет от песен, която едно време слушаше.

Клоните драскаха лицето му, докато той се препъваше между смърчовете.

— Страшно хитра идея, HP, да се поразходиш малко в гората посред нощ — измърмори той, преди да се спъне в един стърчащ корен и да се просне на земята.

Изправи се, избърса пръстта и игличките от дрехите си и продължи към E4, псувайки. Изведнъж гората се разтвори, правейки път на далекопровод. От другата страна, през оставащата горска ивица, той можеше да види светлините от магистралата.

Почти беше стигнал, трябваше да потърпи само още малко.

Намери пътека и я последва през обезлесения участък, после се шмугна между дърветата и тръгна по посока на сините светлини, които току-що забеляза малко вляво. Беше на не повече от петдесет, максимум седемдесет и пет метра от E4. И въпреки това, с изключение на жвакащия звук от подгизналите му маратонки, цареше почти пълна тишина.

Движението беше напълно блокирано, така че каквото и да ставаше, беше pretty fucking big.