Той избута Бийнс през външната врата, изпрати го с поглед колкото да види, че се качва в асансьора, след което, подтичвайки, се отправи обратно към Филтъра.

Погледна бързо часовника си. Оставаше най-много една минута, преди скрийнсейвърът да заключи автоматично компютъра. Щеше да е на косъм!

Въпреки тъпата болка в тялото тя реши да си направи разходка.

Огледа се внимателно, когато излезе на улицата, и после на няколко пъти спираше, за да се озърне.

Не откри преследвач и след около двайсет минути навън в студа се върна обратно вкъщи.

Още на стълбите към етажа си тя забеляза, че нещо не беше както обикновено.

На външната страна на вратата и висеше някакъв предмет и когато се приближи, видя какво беше. Букет изсъхнали, мъртви рози.

Никой не реагира, когато той се прокрадна обратно в Пералното. Мониторът на Бийнс изгасна тъкмо когато той се шмугна в кабинката. Бързо натисна спейс и YouTube прозорецът отново се появи. Още пет секунди и компютърът щеше да го остави заключен отвън.

Той премести курсора върху една иконка, която представляваше две лошо гледащи хищнически очи.

Компютърът изшумя.

Wake up — time to die!

Бързо двойно кликване и хоп, базата данни беше отворена.

Зарови из джоба на якето си и извади новата си USB памет. 10 гигабайта Уикилийкс трябваше да са предостатъчни за малкия страничен проект на Бийнс. Той допря флашката до един от USB портовете, но внезапно се спря. Беше ли абсолютно сигурен, че това е добра идея?

Може би не, но шанс като този със сигурност нямаше да му се предостави отново.

Чисто и просто нямаше друг избор.

Пъхна паметта в слота и изчака няколко секунди.

Щом компютърът приключи с мисленето, той избра Експлорър и драгна хищническите очи към иконката на преносимата памет.

Никаква реакция.

Опита още веднъж, но със същия резултат.

Мамка му!

Пробва нов вариант, върна се обратно в базата данни и избра „Export to“ с паметта като дестинация.

Ненадейно се чу предупредително бипкане, след което по средата на екрана изскочи диалогов прозорец.

„Открита е непозната външна памет. Продължи?“

Той натисна бутона „Да“.

Нищо не се случи.

По дяволите! Имаше само няколко минути, преди кралят на карбонарата Бийнс да започне да губи търпение. Направи нов опит, но отново излезе съобщението за грешка.

Явно имаше някаква програма, която пречеше на копирането върху външна памет.

Шит — трябваше да се сети!

За бога, Правилото „Уикилийкс“ — естествено, че Филип си беше написал домашното.

Окей, трябваше да измисли нов план, и то на мига!

Не можеше да копира базата данни и да я прегледа вкъщи на спокойствие, както се беше надявал. Тогава трябваше просто да я провери сега, но адски бързо.

И така, как работеше програмата?

След малко безцелно кликане успя да изкара поле за търсене и бързо написа думата Игра.

Програмата отговори светкавично и пулсът на HP хвръкна с едно ниво нагоре.

Шестстотин и дванайсет резултата!

Той провери първия, колкото да види, че нямаше нищо общо с това, което търсеше. Същото беше и с втория и третия.

Хвърли поглед към часовника. Имаше още една, максимум две минути, преди да се наложи да се чупи.

Пробва да разшири търсенето на игра + водач.

Сто и деветнайсет попадения — значително по-добре.

В мига, в който премести курсора на мишката върху най-горното заглавие, той чу как вратата на офиса рязко се отваря.

— Здрасти, Елрой — чу някого да вика, след което последва кратък шум от гласове, които не можа да различи.

Shit!

Каквото и да означаваше посещението на Елрой тук, долу, онзи не биваше да го намира пред бюрото на Бийнс, that’s for damn sure.

Ho това беше последният му шанс да погледне в базата данни.

Той подаде предпазливо глава над монитора и късо подстриганият тил на Елрой го накара веднага да залегне обратно.

— Външна памет? Не, за бога, провери сам. Това е против политиката на компанията — чу той някого в Пералното да казва.