Тя го мушна с показалец в гърдите и въпреки че HP беше една глава по-висок от нея, той направи крачка назад.

— … Филип никога не би позволил някой да поеме контрола над ArgosEye, няма никакъв шанс. Той би убил всекиго, който дори посмее да се опита!

Още щом чу шумоленето в пощенската кутия, тя разбра, че нещо не беше наред. Пощата трябваше да е дошла отдавна, а човекът, който раздаваше рекламните брошури в нейния вход, обикновено не пренебрегваше стикера „реклами — не, благодаря“, залепен на вратата.

Направи няколко бързи крачки към хола тъкмо за да види как малкият кафяв плик тупва на мокета. Тя го вдигна и усети твърд предмет да се очертава през хартията.

Ключ, който вероятно отключваше катинар. Но къде? И кой го беше пуснал в пощата и?

Тя се напъха в обувките и се втурна надолу по стълбите. Чу входната врата да се затваря два етажа по-долу. Но когато излезе на тъмната улица, наоколо не се виждаше никой.

Окей, сега официално беше с разбито сърце.

Сигурно за пръв път от основното училище насам…

Рилке го ненавиждаше, за нея той беше само и единствено пиявица, мръсно влечуго, което трябваше да бъде стъпкано до смърт. Заболя го повече, отколкото всъщност бе очаквал.

Обикновено му дремеше на оная работа какво мислеха хората за него. Но с нея беше различно. Макар да се досещаше, че шансовете не бяха на негова страна, на определено ниво той не спираше да се надява, че тя ще подкрепи малкия му дворцов преврат.

Че ще премине на другата страна заради него — както правеха дамите във филмите за Джеймс Бонд.

Вместо това, тя със сигурност се беше хвърлила към телефона в мига, в който вратата се затвори зад неговия heartbroken sorry ass. И сега Филип с положителност знаеше, че ArgosEye има нов акционер, което означаваше, че щяха да го преследват още по-усилено…

Но можеше да се утеши с факта, че планът му все още беше в сила.

Утре беше Нова година и работата в офиса щеше да е на заден план. А благодарение на електронната карта, която тафи от чантата на Рилке, докато беше в хола и, нямаше да има проблеми да влезе вътре.

— Слушай, HP, мислех си за едно нещо — това беше ученик номер едно, този, на когото викаха Клина.

Момчетата бяха барикадирали магазина и смъкнали щорите веднага щом той се вмъкна през външната врата.

— Давай смело, К.

HP дръпна от масура и го подаде надясно, продължавайки да се взира в малкото влажно петно на тавана, което беше уловило интереса им през последните минути.

— Цялата тази история с ArgosEye, бомбата и всичко…

— Ммм.

Сандвича, който лежеше на пода до него, направи дръпка, след което се закашля насечено.

— Продължаваш много да бързаш, С. Трябва да се осмелиш да задържиш дима, да усетиш вкуса на Мароко, схващаш ли?

Сандвича се поизправи и се опита да кимне между кашлянията. Клина изчака, докато шумът престана и Сандвича зае отново мястото си, преди да продължи.

— Ами, значи… Със Сандвича мислихме върху това, което ни разказа. Че са гръмнали бомбата, за да се опитат да скрият нещо друго. Сандвича и аз работим по един специален проект за информационния поток, така че се поотнесохме малко. Чакай малко и ще ти покажа.

Той се изправи и се запрепъва през полумрака към един от компютрите. Миг по-късно мониторът му се събуди.

— Окей, виж това тук. Със Сандвича прегледахме всички големи новинарски сайтове и изброихме най-четените и споделяни статии в дните около атентата. Ето например…

Той премести курсора върху едно заглавие и кликна на него. Появи се графика, където червена линия показваше интернет трафика, свързан с темата.

— Това е дискусията за шведските войски в Афганистан, които са работили съвместно с американски ескадрон на смъртта. Най-горещата тема в продължение на два дни и най-обсъжданата във всички форуми до деня, в който гръмна бомбата, и тогава…

Линията, която преди това сочеше право нагоре, се сриваше рязко към дъното на монитора.

— Шит — измърмори HP.

— Виж и това — продължи Сандвича.

Той изкара обратно списъка с новини и избра заглавие, при което се появи нова графика, този път със синя линия.

— Висш мениджър във „Волво“ по всяка вероятност ще бъде обвинен за незаконен износ на оръжие за Ирак. Вестниците са се добрали до новината и тя е била гореща до червено за около ден — после БАМ…

Линията едва започваше да се изкачва, преди и тя да потъне към дъното.