Шрифт:
Той продължи да тича покрай платното, но този път по посока на движението.
Тухленият дворец горе на Ридархолмен хвърляше дълги сенки над платната.
— Сега те пипнах, копеле — изрева четвъртитият зад него.
— И така, потегляме!
Отново радиогласът на Рунеберг, а няколко секунди по-късно младоженците се зададоха през западната арка.
Не изглеждаха толкова сватбено щастливи, колкото беше очаквала. По-скоро нервни. Нищо чудно, като се има предвид тълпата журналисти. Директно излъчване по телевизията както в Швеция, така и в някои други страни, очаровани от монархията.
Освен това булката и младоженецът трябваше да преминат през сватбена процесия и многословна официална вечеря, преди денят да приключи. Не се очертаваше кой знае каква сватбена нощ…
Облечен с ливрея мъж отвори вратата на откритата каляска, а друг помогна на булката да набере роклята достатъчно, за да седне.
Младоженецът, който чакаше долу, хвърли бърз поглед към Ребека и се усмихна несигурно. Тя му кимна кратко в отговор.
HP навлезе, тичайки, в засенчения район и продължи още няколко метра покрай шосето.
Скалната стена също отпадаше, четвъртитият беше твърде близо и щеше да му се нахвърли, преди да е стигнал дотам. Сърцето му беше напът да пробие гръдния му кош, усещаше вкус на кръв в устата и драйфането не беше далеч.
Спря рязко и се обърна. Присви колене, приготви се за борба.
Гардеробът също намали, спря на два метра от HP и му се ухили.
— Да не мислиш, че можеш да се справиш с мен, момче! — викна мъжът на английски.
HP не отговори, а вместо това се загледа в трафика, който се лееше зад гърба на гардероба.
От двете им страни фучаха коли, шофьорите се облягаха на клаксоните, но мъжът като че ли не го интересуваше. HP пристъпи предпазливо назад, слънцето изведнъж опари врата му, само за да се скрие обратно след още няколко крачки.
В далечината зад гърба на четвъртития се задаваше голям камион.
И ненадейно в ума му изскочи нещо, подобно на идея…
— Come on boy, let’s do this the easy way… — изкрещя мъжът, за да надвика трафика.
HP срещна погледа му и направи още една крачка назад, преди да спре и да му покаже средняк.
Гардеробът се сви. Приготвяше се за скок. Устните му се изпънаха назад в хищническа усмивка.
— Any last words? — изръмжа той.
— Yipiikayee, motherfucker! — викна HP.
След това се просна на платното и закри главата си с ръце.
Камионът блъсна четвъртития отзад с пълна сила. Изглеждаше почти като на филм.
В един миг беше там — в следващия го нямаше.
Камионът мина с крещящи спирачки над легналия HP и продължи още поне петдесет метра, преди шофьорът да успее да спре возилото.
Първото, което HP видя, когато внимателно надигна глава, беше самотна празна мокасина.
32. Insignificant bearer
Той скочи върху покрива на метростанцията, провеси се от една от големите греди и се остави да падне долу на перона. Приземяването се получи по-меко, отколкото беше очаквал, а освен това перонът беше на практика празен.
Чу сирени горе откъм „Сьодерледен“, няколко броя, но те бързо се удавиха в шума от пристигащата мотриса.
Когато се качи на борда, се сгромоляса върху най-близкото свободно място. Раницата се опираше в седалката и той зачовърка с треперещи ръце катарамата, но след няколко секунди се отказа.
Адреналиновият шок беше тотален, тялото му се тресеше като пневматичен чук и HP се чувстваше готов да повърне. Наведе се напред и опита да задържи главата си възможно най-ниско.
Мамкамууу!!
Никога преди не беше виждал човек да умира.
Или във всеки случай не по такъв начин.
Макар че всъщност го беше правил…
Точно както с Даг и перилата на балкона, той беше планирал всичко. Намери ивица слънце насред завоя, където шофьор, който тъкмо привикваше към сянката, щеше да бъде заслепен. Примами четвъртития до правилното място…
И точно както с Даг не беше имал избор. Онзи път беше, за да спаси Ребека, този път — за да спаси себе си.
Грешка…
За да спаси и двамата.
Всичко, което трябваше да направи сега, беше да изпрати съдържанието на харддиска на вестниците и Играта и PayTag щяха да бъдат history. Той, Бека, Нора и другите щяха да са свободни.