– Знам, че е така – отвръща той и стисва ръката `u. – Двамата с теб сме си дали дума – да си помагаме. Нали, Айралийн?

– Да.

Тя носи годежен пръстен. Партриж вдига ръката `u.

– Това откъде се взе?

– От теб – отвръща тя. – Даде ми го преди злополуката!

– Не го прави, Айралийн.

– Но ти се съгласи с плана на баща си. Скоро спомените ти ще бъдат заличени. А после аз ще запълня празнината. Ето как ще ми помогнеш.

– Такъв ли е планът му? Спомените ми ще бъдат изтрити и заменени от измислена светска история?

– Тогава избери истината...

– Спри.

– Партридж, нито ти, нито аз можем да спрем това. То е по-голямо и от двама ни.

– Уийд може – заявява Партридж. – Имам нужда от въздух.

– Но ние сме навън – отбелязва Айралийн.

И наистина се намират на открития покрив. Само че въздухът не е по-различен от този в апартамента. Има чувството, че ще се здуши. Оглежда тълпата и зърва Арвин Уийд с костюм и червена вратовръзка, който си взима кифличка от подноса на един сервитьор.

Партридж си спомня как по време на онези пътувания с влака Уийд седи, забол глава в екрана на компютъра си, и чете, като по този начин остава напълно незабележим. За последен път го бе видял в деня на бягството си, преди Вик Уелингзли да го срита по задника. Тогава за миг Арвин го погледна така, сякаш е готов да се застъпи за него. Но не го направи. Това го кара да се замисли дали Уийд ще има куража да застане на негова страна? Виждал го е в моменти на изпитание как свежда глава и бързо плъзва поглед към компютъра си. Този път Уийд трябва да му помогне. Това е единственият му шанс.

– Виждам един стар приятел – казва Партридж. – Ще отида да си поговорим.

– Не искаш ли да ме запознаеш с него?

– Просто ми трябва малко време.

Айралийн кимва с разбиране.

– Има торта. Ще проверя дали ще я донесат скоро. Ще се видим тук.

– Добре. – Да си пробие път през тълпата, се оказва по-трудно, отколкото е очаквал. Приятелите на баща му го спират, здрависват се с него, потупват го по гърба. Подхвърлят шеги за брака, използвайки затворнически жаргон – нещо, за което ги ненавижда. Как би искал да им каже, че тук е обречен на затвор!

В другия край на помещението Арвин Уийд също получава поздравления. Партридж чува откъслечно похвалите, вижда многозначителните ръкостискания и потупвания по гърба. Какво толкова е спечелил? Партридж улавя погледа му. Арвин се оглежда неспокойно, пресушава чашата си с пунш, извинява се учтиво и се отправя към купата с пунша, за да си налее.

– Имахме нужда от свежа кръв – чува гласа на Холт. – Радвам се, че баща ти реши да те въведе в управлението.

– Нямам търпение да започна – отвръща Партридж, без да изпуска Арвин от очи. В този момент с похвали го обсипва господин Уинтроп, съсед на Партридж, първи съветник на баща му и голям почитател на тениса.

– Какво е последното откритие на Арвин Уийд? – обръща се Партридж към група мъже.

Всички заговарят в един глас:

– С екипа си направи истински пробив!

– Страхотно постижение!

– Невероятен подвиг на научната мисъл!

Партридж усеща, че му става зле. Дали Уийд не е открил лекарството? Мъжете не спират да дърдорят един през друг и накрая Партридж ги прекъсва.

– И какъв е този пробив?

Всички се споглеждат. Накрая Холт казва:

– В едно съобщение, спуснато от най-високо място, се казва, че е нещо наистина достойно за похвала.

– Но май нямате представа за какво го хвалите, казва ядосан и същевременно ужасен.

– Не особено – отвръща Холт.

– Изобщо?

– Да – признава Холт. – Но е нещо велико, Партридж. Наистина велико.

В този момент се появява самият Форстийд – широкоплещест, с лек загар и остра коса.

– Партридж! Радвам се, че те виждам жив и здрав. Много ни разтревожи. – Той го потупва бащински по рамото, след което се обръща към Холт и се усмихва. – Никога не е късно някоя хубавица да ти завърти главата. Нали, Холт? Може да се случи и на най-добрите. Аз също съм вършил лудории на младини.

– Моля? – възкликва Партридж. За кого говори Форстийд? За Лайда? Това ли е историята, която са скалъпили? Лайда го е прелъстила и той го е ударил на живот?

– Точно така – съгласява се Холт. – Все пак сме мъже.

– Момчетата си остават момчета – казва Форстийд. Сграбчва Партридж за тила и леко го разтърсва, уж на шега. Ала Партридж винаги е имал едно наум с хора, които се държат прекалено дружески. Все пак и син на Уилъкс…

В същия миг забелязва, че Арвин се измъква от компанията на Уинторп.