Беше развълнувана от възможността да разговаря с двамата мъже. Тя познаваше жените, но мъжете Нови видове бяха напълно различни. Надяваше се, че като ги опознае, това ще й помогне следващия път, когато си имаше работа с Джъстис. Може би щяха да бъдат достатъчно доброжелателни, за да отговорят на всичките въпроси, които щеше да им зададе.

Джеси влезе в хола.

— Вечерята е готова. Искате ли да ме последвате или да донеса чиниите тук, ако предпочитате масичката за кафе.

И двамата се изправиха незабавно и предпазливо се приближиха, като че ли се бояха, че тя може да избяга от ужас. Изглежда Суорд бе по-словоохотлив, затова проговори:

— За нас ще бъде чест да се храним на масата в кухнята. Благодаря ви, госпожице Дюпре.

— Моля ви, наричайте ме Джеси. И аз съм тази, която има честта да сте мои гости. — Тя ги заведе в кухнята и се отправи към хладилника. След като ги попита какво искат да пият и им подаде содите, които пожелаха, тя седна на масата и се усмихна на двамата мъже. — Нападайте! Аз не съм по формалностите и не се тревожа за обноските на масата. Просто се чувствайте като у дома си, нали? Има изобилие от храна и се надявам, че можете да изядете всичко, иначе ще се наложи от остатъците да направя цял тон сандвичи. Ще ми спестите неприятностите.

Найт бодна парче месо и се взря в него, сякаш се боеше да отхапе, но след това го натъпка цялото в устата си. Джеси спря, за да види реакцията му като се надяваше, че ще му хареса. Той й се усмихна, когато започна да го дъвче. Изненадата му бе очевидна, тъй като се втренчи в нея, докато преглъщаше.

— Това е много добро! Благодаря ти, Джеси.

— Да — съгласи се и Суорд, преглъщайки първата си хапка. — Много е вкусно! Не знаех, че може да се приготвя по този начин. Ние просто го режем на големи парчета и го дъвчем. Трябва да ни кажеш как го готвиш.

— С удоволствие ще ви го напиша. Много е лесно. — Тя посочи грила. — Ето тази машина върши работата. Аз само подправям месото, набучвам го на шиша и чакам да стане готово. Всеки може да го направи.

Храниха се в мълчание. Мъжете изядоха голямо количество месо. Джеси устоя на изкушението да ги засипе с въпроси. Поне ги изчакай докато са готови и се нахранят напълно, разсъждаваше тя.

Най-сетне Найт спря да яде, остави вилицата и се вторачи в нея. Младата жена срещна погледа му.

— Не те ли беше страх да ни поканиш на вечеря? Ние сме двама свирепи мъже, които ти не познаваш. Мислехме, че ще се уплашиш от нас.

Суорд се прокашля.

— Не ни се искаше да ти донесем багажа, защото очаквахме, че като ни видиш, ще се разплачеш. — Той направи ужасено лице и потръпна. — Не мога да понасям плач.

Джеси се бореше със смеха, но не можа да потисне усмивката, която се разпростря по цялото й лице.

— Свикнала съм около мен да има едри мъже, така че не съм плашлива. Знаете ли каква беше последната ми работа?

И двамата поклатиха глави. Младата жена започна да им разказва за дейността си в специалната група, за колегите си и за всички Видове, които беше срещнала и спасила. Те я слушаха внимателно и с интерес. Джеси завърши с това, как е била ранена от куршум и се е озовала в Хоумленд.

— Значи си наясно, че няма да те нападнем и да те насилим да правиш секс с нас? — Суорд изглеждаше искрен. — Един приятел каза, че вероятно още като ни видиш и ще си помислиш, че сме дошли да те изнасилим.

— Той заяви, че ще проглушиш ушите ни с писъци, веднага щом отвориш вратата. — Найт се засмя.

— И да плачеш. — Суорд се присъедини към него. — Надявах се, като си помислиш, че съм изнасилвач, да се разкрещиш, вместо да избухнеш в истерични ридания. Това би наранило ушите ми по-малко.

Джеси се разсмя.

— Изкажете съжалението ми на вашия приятел, че го разочаровах.

— Той ще бъде разочарован, когато му разкажа с каква вечеря ни нахрани — ухили се Найт. — Той трябваше да дойде тук, но аз му дължах услуга. Разбрахме се да заема неговото място и сега сме квит.

— Занеси му парче от пържолата. Ще се смея на физиономията му, когато вкуси месото, което тя ни поднесе.

Джеси се изправи.

— Ще ви дам кутия и можете да му вземете някое и друго парче.

— Ти си добър човек, Джеси. — Найт засия. — Радвам се, че не те накарах да крещиш или да плачеш.

— Аз също — засмя се младата жена и пусна няколко резена филе в пластмасова съдинка за храна преди да се върне на масата.

Те все още се смееха, когато изведнъж злобно ръмжене ги накара да подскочат.