— Винаги се случва нещо ужасно. — Той въздъхна и обви ръце около кръста й, докато напрегнатият му поглед изучаваше лицето й. — Сигурна ли си, че нямаш нищо против да го направим по този начин? Брийз и някои от жените ме предупредиха, че правя грешка. Те смятат, че по-късно ще съжаляваш. Предполагам, че са гледали твърде много филми. Брийз ми напомни за човешките семейства и мисли, че трябва да има повече от твоите хора тук.

— Гледат прекалено много филми. Вярно е и вината е моя. Гледаме ги почти всеки ден, те им помагат да научат повече за нормалния живот… до определен момент. Това е, което искам. Ти си моето семейство, Фюри. Обичам родителите си, но те не проявиха обективно разбиране, когато говорих с тях. Веднъж завинаги трябва да приема, че те никога няма да бъдат доволни, независимо какво правя и с кого съм. Просто ще трябва да се справят с действителността. Ако не го сторят, жалко за тях. Сега това е моят живот — тук, с теб. Ти си всичко за мен.

Фюри задъвка долната си устна.

— А какво ще кажеш за деца? Иска ми се да бих могъл да ти дам, но не съм в състояние. — Тъга изпълни очите му. — Много съжалявам.

— Недей. Ти искаш ли да имаме?

Сърцето на Ели пропусна един удар при мисълта малко копие на Фюри да тича из къщата. Обзалагаше се, че ще бъде едно очарователно бебе, но знаеше, че никога няма да се случи.

— Бих искал. — Фюри я притисна силно до гърдите си. — Но преди всичко желая теб. Всичко, което има значение за мен, е, че сме заедно, за което съм ти благодарен, Ели. Винаги ще бъдеш повече от достатъчна, за да ме правиш щастлив.

— И аз бих искала няколко малки дребосъчета. — Тя му се усмихна. — Все ще го постигнем по някакъв начин. Триша и Тед са страхотни лекари, които са в състояние да намерят метод, за да поправят щетите, които са ти били нанесени. Ако не, винаги можем да си осиновим. Съществуват много варианти. Но съм съгласна и никога да нямаме деца.

Той кимна с глава.

— Поне можем да говорим с докторите. За първи път в живота ми няма да имам нищо против да ме изследват и дупчат. Никога не съм вярвал, че ще кажа тези думи, след всичко, което изтърпях в килията.

Сърцето на Ели почти замря при спомена за тяхното минало и срещата им.

— Ще можеш ли някога да ми простиш за това, което ти причиних?

Той срещна погледа й и го задържа.

— Дори не трябва да ме питаш. Отдавна съм ти простил. Ти направи това, което трябваше, за да спасиш всички нас.

Тя се усмихна.

— Благодаря ти.

Усмивката му бе колеблива.

— Уверена ли си, че няма да съжаляваш за постъпката си днес? Сигурна ли си, че го желаеш? Искам да бъде перфектно за теб.

— Хей — прошепна Ели. — Недей да изглеждаш тъжен. Да бъда с теб ме прави толкова щастлива, колкото никога не съм била през живота си. Колко пъти трябва да ти повтарям, преди да ми повярваш? Обичам те. Ако имаш понятие, колко щастлива ме правиш, дори не би помислил да ме питаш. Уверена съм, че точно това искам и точно по този начин, защото го правя с теб.

Вратата на конферентната зала се отвори и Ели обърна глава, за да погледне назад. Джъстис влезе, следван от група хора. Ели се усмихна на познатите лица.

— Сигурна ли си, Ели? Бихме могли да изчакаме и да планираме нещо по-хубаво, по-традиционно.

Тя срещна погледа му.

— Казах ти. Не ме интересува къде ще го направим и как, Фюри.

— Не искам нещо да се обърка — изръмжа Фюри. — Без стрелци и без луди медицински сестри.

Ели прехапа здраво устни, за да не се засмее. Той изглеждаше толкова сигурен, че нещо ще се обърка.

— Именно затова решихме да го направим днес и само няколко от поканените са осведомени. Никой не може да обърка нещо, което не очаква.

— Харесва ми логиката ти.

Ели приближи до него, надигна се на пръсти и допря устни до ухото му.

— Обичам задника ти и ми харесва, че си напълно оздравял. Не мога да чакам повече да те имам, без никой да ни притеснява.

— Ели? — обади се Слейд.

Тя обърна глава.

— Говоря в момента.

— И всички ние те слушаме. — Слейд се засмя, потупвайки ухото си. — Остър слух. Радвам се да разбера, че Фюри се е завърнал на сто процента.

Ели го изгледа засрамена.

— Какво ви става, момчета? Не може ли поне да се преструвате, че нищо не сте чули?

Слейд й намигна.

— Че къде му е забавното тогава? Ти така мило се изчервяваш.

Фюри изръмжа, стрелна приятеля си с предупредителен поглед и Слейд предпочете да си намери място да седне. Ели поклати глава, а Фюри сви рамене.

Последен през вратата влезе белокос мъж. Бе облечен в черна роба, в ръката си държеше библия. Той зае мястото пред Ели и Фюри. Огледа залата със сериозен поглед.