Той докосна мишката с ръка и мониторите веднага се събудиха.

За жалост, съдържанието им беше горе-долу толкова вълнуващо, колкото и останалата част от стаята. Съвсем обикновен прозорец за логин — Username и Password.

Той измъкна бележката на Ерман от задния си джоб.

Оставаше да разбере дали някои от старите администраторски данни все още работят.

Тя едва си спомняше как се е прибрала. И все пак трябва да го бе направила. Защото сега стоеше в собственото си тъмно антре с връзката ключове в ръка. Единствената светлина, която я посрещна, беше мигащата лампа на телефонния секретар. Но тя нямаше сили да го преслуша. Знаеше много добре какво има на касетката…

Тишина…

Чуваше се само слаб шум от колите долу по „Есингеледен“. Тя наистина се нуждаеше от малко тишина, но не такава. В главата и се вихреше такъв миш-маш от мисли, и то толкова шумни, че тя едва издържаше.

Но тя знаеше как да накара цялата гадост да утихне. Шкафът в банята, малък бял плик. Четири нокаутиращи хапчета, четката за зъби, до тоалетната и — лека нощ!

„Утре сигурно всичко щеше да бъде много по-ясно“, смотолеви тя, докато спалнята и се превръщаше в черна мъгла.

Можеше да избира измежду три различни потребителски имена и пароли. Бяха групирани по двойки, но на теория се получаваха девет възможни комбинации.

Предполагаше, че системата няма да му даде толкова много опити. Макс три, може би дори по-малко.

С други думи, трябваше да познае от първия път.

Той погледна бележката, но нито една от комбинациите не пристъпи напред да се предаде доброволно. Типични логини за компютърен нърд: Prince$$L3iA, Andr0!dsDnGn или MstlYHarml3$.

Паролите бяха общо взето също толкова остроумни. Като нищо можеше и Манге да ги е измислил.

Така, коя да избере?

Заложи на Андроида в средата. Обикновено беше доста бърз с клавишите, но този път се напрегна, за да е сигурен, че всички знаци са правилни.

Той натисна enter и се появи пясъчният часовник.

Изглеждаше обещаващо.

После:

The logon and password is incorrect. You have one more try before this machine is locked out!

Д’еба! Значи само още един шанс, кое да е избере?

Джедайската принцеса или Пътеводителя на шибания галактически стопаджия?

Инстинктите му казваха да заложи на мацката, но от друга страна, отчасти вината да се забърка в тази каша, беше именно на мацка. MILF [152]– ът Миа от Мерща, тя също носеше отговорност. Нейна беше вината, че се возеше в онзи проклет влак, когато намери телефона. Така че избра библията на нърдовете.

Въведе данните, натисна enter и затаи дъх.

Пясъчният часовник се завъртя два пъти.

И Алиса изведнъж се завърна в Страната на чудесата…

В мига преда да заспи — точно когато сивата мъгла премина в черно, ново чувство обзе Ребека. Че Хенке по някакъв начин се нуждае от помощта и, че е в опасност и че само тя може да го спаси.

Ако можеше да остане будна само още малко, щеше да разбере повече, шептеше глас в главата и. Спасението беше само на няколко секунди, обещаваше друг.

И тя наистина опита да се съпротивлява. Бореше се с клепачите си, опита да стане от леглото. Но крайниците и не искаха да се подчинят. Химическата завеса в главата и падна неумолимо и заглуши всички гласове. Скоро спеше дълбоко.

Така и не чу как телефонът звъни.

Левият монитор показваше интерактивна карта на света. Всички държави бяха отбелязани с един от четири различни цвята и му трябваха само няколко секунди, за да разбере какво означават. Повече от половината страни бяха сиви и според легендата в единия ъгъл това означаваше, че там няма активност. Около една четвърт бяха маркирани в зелено, което очевидно показваше, че протича вербуване.

Почти всички останали страни, всъщност само с две изключения, бяха в жълто. Там Играта течеше с пълна сила, ако се вярваше на картата, а HP нямаше никакви проблеми с това.

Но най-интересни бяха маркираните в червено страни — за момента само две. Червено означаваше End Game. Едната беше САЩ, а другата, surprise surprise, Швеция. Неговият End Game, или поне този, който трябваше да бъде негов…

Той придвижи курсора към Скандинавия, който веднага се промени в ръчичка. Цъкна два пъти на Старата Сведала [153] и после…

Другият монитор внезапно се съживи и го стресна.

На него имаше списък, класиране, което напомняше на това, което бе видял на телефона си. Но дизайнът беше различен, по-професионален. По-малко мигащи светлини, по-трезв и down to business.