— Ти, значи, си такъв, дето хвърля камъни по полицейски коли — каза горила номер едно веднага щом потеглиха.

HP не отговори. Ако беше важно да си държиш езика зад зъбите, то това беше в такива ситуации. Главата го болеше и беше готов да повърне. Ръцете му бяха закопчани зад гърба, което далеч не облекчаваше болката в предмишницата.

Куките се ухилиха и си размениха многозначителни погледи в огледалото. Отклониха се от пътя и продължиха към „Кунгсхолмен“. Следваща спирка: полицейско управление Круноберг.

Мамка му!

Всичко отиде по дяволите! Беше проявил небрежност и не се беше огледал достатъчно. Не беше видял проклетия идиот, който го блъсна. Що за тъпотия?

Преглътна няколко пъти, за да овладее пристъпите на гадене. Сега трябваше да си трае и възможно най-бързо да поиска адвокат. Знаеше процедурата. Нямаше смисъл да говори с орките в колата, те бяха просто превозвачи.

— Да не си глътна езика? — попита горила номер едно с дразнещ тон, който по някаква причина влоши още повече настроението на HP.

Придържаше се към стратегията си и не каза нищо.

— Окей, няма проблеми — подсмихна се ушевият и хвърли още един поглед към колегата си на шофьорското място.

Ударът дойде от нищото, трябваше да е било ляво кроше, и той нямаше шанс да се предпази. Фрас, право в ченето и главата му се удари в страничното стъкло.

— К’во прав…? — успя да каже, преди да се стовари следващият тупаник. Десен прав, този път в лицето, и той усети как носът му изхрущя.

„Това не е истина, такива неща стават само по филмите!“, помисли си той точно преди третият удар да превърне зрителното му поле в мъгла.

Когато се свести, бяха вече в гаража и го пуснаха от колата. Метална врата, асансьор, две сини униформи профучаха покрай тях, после дълъг, осветен коридор с бежов под. Врати, гласове, суетня и накрая малка стая за разпит.

Разкараха белезниците и изсипаха на масата вещите му, които бяха събрали, когато го хванаха. Ключове от апартамента, лична карта и няколко смачкани двайсетачки, както и телефонът, разбира се.

Носът му кървеше и едната от горилите му подхвърли носна кърпичка, преди да седне на стола срещу него.

HP успя да се посъвземе и да възвърне малко от накърненото си самочувствие.

— Искам адвокат — каза той, но последната дума прозвуча като „абокат“ през подутия му нос.

Горилата се ухили.

— Глух ли си, искам адвокат — повтори HP, този път не толкова носово, докато разтриваше червените следи по китките си.

Горилата се изправи рязко и HP неволно подскочи в стола си. Ченгето видя уплахата му и се засмя. Протегна дебелия си, космат показалец към него.

— Затваряй си устата, приятелче — каза той пресилено бавно и човек не можеше да сбърка скритата заплаха.

HP реши да се подчини на заповедта и да се върне към първоначалния си план. Така и така скоро трябваше да се появи този, който ще води разпита, и тогава край с глупостите.

Съвсем вярно, вратата се отвори след две минути и вътре влезе друг мъж, също цивилно облечен. Този беше по-нисък, носеше очила и беше доста по-крехък от двете горили, но веднага си личеше кой взема решенията.

Той погледна подутото лице на HP, хвърли разочарован поглед към косматата маймуна.

— Свободен си, Викландер, с Молнар, вярвам, имате да докладвате.

Горилата измрънка нещо, но бързо-бързо се повлече навън, след като погледна злобно HP.

Той кимна одобрително. Това беше човек повече по негов вкус.

Очилатият подаде ръка:

— Булин, от дежурния екип — каза той кратко, докато се здрависваха. — Ти си Хенрик Петершон, наричан HP, нали така?

Той кимна още веднъж.

— Сега смятам да включа магнетофона и ще повторим представянето, но този път искам да отговаряш на глас, разбра ли?

HP сви рамене. Така и така смяташе да каже само едно изречение.

Булин пусна магнетофона, който стоеше пред тях на масата.

— Разпит с Хенрик HP Петершон, във връзка с подозрение в опит за убийство или нанасяне на тежка телесна повреда на длъжностно лице на кръстовището „Дротнингхолмсвеген“ — „Есингеледен“. Разпитът води криминален инспектор Булин, начало 23:12 часа. И така, Хенрик, ще ми кажеш ли каква е позицията ти относно тези подозрения?

HP си отдъхна. След като разкараха маймуните, редът беше възстановен и той беше като у дома си. В главата му почна да се прояснява, а острата болка в предмишницата беше преминала в тъпо дразнене.